ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1469.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1469.)

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на сцената – влизаме-излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли. – Уилям Шекспир (1564-1616) 

  22 oct. 1999

МОЯТА ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ

По Робърт Бърнс

Пратиха я наша Джени хляб от супера да вземе, 

ала проснали се неми, кални локвите лъщят,

Рождество е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал белите платна за път. 

Във контейнера с боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат нагризан хляб, 

ругатни, псувни се чуха, мярнаха се кол, мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Гнуснаво и хем мъгливо като в някогашно кино, 

зад завесите кирливи и с кресла в оръфан плюш 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо неучтиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Нашта мъжкарана Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с дързък глас: 

– Капитане, капитане! Леле-мале, що ще стане, 

ако нервите ме хванат и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори – 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд; 

засмърдя екарисажно, ала туй хич не е важно; 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава в миг настава дива нечовешка врява

за момичето, което търси принца си сред нас,

ала ние сме нещастни – жалки, злобни и опасни

с милата чудесна лейди сутрин в Коледния мраз.

Пловдив – столица на посредствеността

Plovdiv, edited on 24 dec. 2023

Илюстрация:
- Без благородство, каква ти любов!
- Изпитанията са гориво за любовта.

–––
* Типичните персонажи в текста по-горе са взети направо от действителността през последните трийсетина години на разврат и погнуса от руините, в които новите ни управници потопиха България, и не без помощта на продажната интелигенция. Бел.м., tisss.