ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1457.)
Колкото и добре да изпълниш ролята на героинята, накрая се прибираш при себе си у дома. – Джулия Робъртс (1967)*
20 mar. 2011
РЪЖЕНАТА НИВА
Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна,
при своя мил любим отивал, привързал с панделка душа,
и кой, косите си разпуснал, ветрецът с тях да си играй,
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!
Докато сън дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато мълком сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок...
След нея като шлейф на рокля нощта разтваряла се там
със усета на мъдра сова подир мишле от грях и свян,
и без да знае що самичка притичва в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича, пък и обича ли я той?
Дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове,
любима той дали си няма, около която да снове,
и, Господи, какво тогава тук трябва да се обясни –
не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?
Обяздено жребче? Кокетка, кралица в зрелия си чар
или бъбривата съседка – съпруга на приятел стар?
коя от вас би устояла, когато в ненадеен час
открие, че е пожелала плътта й някой между нас?
Да казвам повече не бива, налага ми се тук да спра,
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой явно я обича, и някой е по нея луд...
Какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът някак не върви.
Уж слава и пари си имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове.
И не откриеш най-случайно, че даже и не си живял,
живял си някак си на сляпо с успехи уж, но и с печал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз,
и първо себе си да питам: отлитна ли, Любовен бяс!
при своя мил любим отивал, привързал с панделка душа,
и кой, косите си разпуснал, ветрецът с тях да си играй,
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!
Докато сън дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато мълком сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок...
След нея като шлейф на рокля нощта разтваряла се там
със усета на мъдра сова подир мишле от грях и свян,
и без да знае що самичка притичва в нощния покой
и всъщност, тя ли го обича, пък и обича ли я той?
Дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове,
любима той дали си няма, около която да снове,
и, Господи, какво тогава тук трябва да се обясни –
не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?
Обяздено жребче? Кокетка, кралица в зрелия си чар
или бъбривата съседка – съпруга на приятел стар?
коя от вас би устояла, когато в ненадеен час
открие, че е пожелала плътта й някой между нас?
Да казвам повече не бива, налага ми се тук да спра,
открих сред ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой явно я обича, и някой е по нея луд...
Какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът някак не върви.
Уж слава и пари си имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове.
И не откриеш най-случайно, че даже и не си живял,
живял си някак си на сляпо с успехи уж, но и с печал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз,
и първо себе си да питам: отлитна ли, Любовен бяс!
Пловдив – гнездо на пошлостта и културатаPlovdiv, edited on 16 dec. 2023
Илюстрации:
- Тайнството на любовта владеят само ангелите.**
- Ожънал ли си нивата, това е същинската зрялост.
–––
* Американска актриса, известна у нас с ролята си във филма "Хубава жена".
** Да търсиш логика в любовта е като да правиш аутопсия на мъртвец. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар