ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1424.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1424.)

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената, Космоса (хубостта) покрай нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, и краят винаги един и същ, но пък толкова хубаво е да съзнаваш, че си грешен, и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото човешко, ненаситно. – Аноним (1947)

  6 uni 2016

ВИДЯХ ТЕ*

Обърканите ни отношения, разбери,
нищо не е в състояние да поправи.
С теб сме два бряга на една река:
реката тече и никога не свършва,
но двата бряга са си два бряга.
Важното е, че животът тече... и
ток ме пронизва, когато те видя
да вървиш насреща ми,
докато смирен съм навел глава,
устоявайки на поривите на вятъра,
на поривите на любовта ми към теб.

Пловдив – световна столица на културата

Plovdiv, edited on 17 noe. 2023

Илюстрации:
- Всяко момиче е река Марица край Пловдив.
- Любимият модел на скулптора Огюст Роден*

–––
* Вж. https://magnifisonz.com/2018/08/10/%D0%BE%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B9-%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/ 

Бел.м.,tisss.