ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1394.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1394.)

 Решат ли да унищожат човека, поколението или цялата нация, първо насочват към моделите за диво невежество, като отнемат възможността, умението ни да мечтаем. Гледайте безумните реклами и тъпите сериали по купените "наши" телевизии и сами си преценете случайни ли са разкривените от претенции излъскани образи на успеха, нахълтали във вашия дом. – Аноним (1947)

      4 apr. 1977

УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ* 

Ето учителя –
сивият човек влиза...
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.

Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската –
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
с планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.
- - - - -
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа: когато си тръгва
от всички,

от всичко суетно,
когато Звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
тогава свършва Часът за вълшебства.

Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...

Пловдив – гнездо на посредствеността и културата

Plovdiv, edited on 10 oct. 2023

Илюстрации:

- Двете ми дъщерички в Тригорци**.

- С баща ми дърводелеца-мебелист.

___

 * В памет на баща ми, който живя по съвест, никому не стори зло, когото лъгаха самозванци на власт – негодници, и си отиде от нас на четирийсетия ден в шейсет и първата си година обгорял като скромен герой в сражение с вечно гневното Невежество, та и единият от двамата манговци в старото пловдивско общинско гробище, като отметна бялото платно от лицето му, преди да спуснат ковчега в гробищната яма, се изплю погнусен. Из сб. "Кардиф", самиздат в 300 екз., 1998 г., 

** Родното село на майка им в Добруджа на 20 км. от Балчик, през лятото на 1977 г., когато два месеца се наех, макар журналист в младежкия вестник, със стар трактор беларус да карам бали слама и царевичен силаж от къра между селата Гурково и Тригорци. Бел.м., tisss.