ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1335.)
Без нея нямаше на път да тръгнеш./ Но друго тя не ще да ти даде... – Константинос Кавафис (1863-1933), из поемата "Итака"
24 uli 2015
ПЪТЯТ КЪМ ИТАКА
На моите приятели, останали в чужбина
Когато нощем в сънищата се завръщаш към Итака,
вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа,
по улиците трополят коли, с брезент покрити,
пълни с дарове великолепни от някой млад
жених за твойта прекрасна Пенелопа.
А перденцата белеят в бледорозово
и слугите приказливи – по-небрежни,
приказливи, изобщо, по-свободни,
в градината прореждат избуяли рози.
Отправиш ли се най-подир ти към Итака
Когато нощем в сънищата се завръщаш към Итака,
вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа,
по улиците трополят коли, с брезент покрити,
пълни с дарове великолепни от някой млад
жених за твойта прекрасна Пенелопа.
А перденцата белеят в бледорозово
и слугите приказливи – по-небрежни,
приказливи, изобщо, по-свободни,
в градината прореждат избуяли рози.
Отправиш ли се най-подир ти към Итака
след всички мъжки подвизи и авантюри,
земята родна лъха смях и благородство,
рояци гълъби изпълват бащиния двор
земята родна лъха смях и благородство,
рояци гълъби изпълват бащиния двор
с любовен трепет, перушина и трохи,
жребците пак в конюшнята лудуват
и някой вместо теб говори им гальовно.
От бягството ти раните зараснали са;
защо ти бе това завръщане в Итака?
Нали ще им напомниш, че те няма,
и нищичко от тебе тук не е останало!
жребците пак в конюшнята лудуват
и някой вместо теб говори им гальовно.
От бягството ти раните зараснали са;
защо ти бе това завръщане в Итака?
Нали ще им напомниш, че те няма,
и нищичко от тебе тук не е останало!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 26 uli 2023
Илюстрации:
- Пловдивската Гребна база, 1976 г.
- Зиме нейде си в Родопите, 1980 г.
–––
* Семейството на приятел от детските ни години в махаличката под Джендем тепе след трийсетина години отвъд океана, заселило се в предградие на Лос Анжелис или градче наблизо, тази пролет се завърна в любимия наш роден Пловдив. Щяхме да се видим и да се наприказваме вече очи в очи за всичко онова, за което късно нощем по телефона много пъти ме е търсил и сме говорили по час и повече, за онова, което им се е насъбрало през годините, докато се бяха устройвали в онзи приказен свят. Оказа се, още със стъпването им тук връстникът ми почнал да боледува. Климатът не му понесъл. Така и не се видяхме, въпреки че престояха доста време, преди той да укрепне и мълчаливо да си се приберат обратно в техния приказен свят отвъд океана. Не съм напускал България. Никога! Въпреки че съм имал не една и две оферти. Защо ли? За да не живея после раздвоен. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар