сряда, 26 юли 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1335.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1335.)

  Без нея нямаше на път да тръгнеш./ Но друго тя не ще да ти даде... – Константинос Кавафис (1863-1933), из поемата "Итака"

  24 uli 2015 

ПЪТЯТ КЪМ ИТАКА
На моите приятели, останали в чужбина

Когато нощем в сънищата се завръщаш към Итака,
вали дъждът, в разгара си е Май, в цъфтежа,
по улиците трополят коли, с брезент покрити,
пълни с дарове великолепни от някой млад
жених за твойта прекрасна Пенелопа.

А перденцата белеят в бледорозово
и слугите приказливи – по-небрежни,
приказливи, изобщо, по-свободни,
в градината прореждат избуяли рози.

Отправиш ли се най-подир ти към Итака
след всички мъжки подвизи и авантюри,
земята родна лъха смях и благородство,
рояци гълъби изпълват бащиния двор
с любовен трепет, перушина и трохи,
жребците пак в конюшнята лудуват
и някой вместо теб говори им гальовно.

От бягството ти раните зараснали са;
защо ти бе това завръщане в Итака?
Нали ще им напомниш, че те няма,
и нищичко от тебе тук не е останало!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 uli 2023

Илюстрации:
- Пловдивската Гребна база, 1976 г.
- Зиме нейде си в Родопите, 1980 г.

–––

* Семейството на приятел от детските ни години в махаличката под Джендем тепе след трийсетина години отвъд океана, заселило се в предградие на Лос Анжелис или градче наблизо, тази пролет се завърна в любимия наш роден Пловдив. Щяхме да се видим и да се наприказваме вече очи в очи за всичко онова, за което късно нощем по телефона много пъти ме е търсил и сме говорили по час и повече, за онова, което им се е насъбрало през годините, докато се бяха устройвали в онзи приказен свят. Оказа се, още със стъпването им тук връстникът ми почнал да боледува. Климатът не му понесъл. Така и не се видяхме, въпреки че престояха доста време, преди той да укрепне и мълчаливо да си се приберат обратно в техния приказен свят отвъд океана. Не съм напускал България. Никога! Въпреки че съм имал не една и две оферти. Защо ли? За да не живея после раздвоен. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...