Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли онези, които те дразнят. – Аноним (1947)
19 uni 1980
Нека да сме грешни.
Нека да сме влюбени...
Докато сме млади,
докато сме хубави.
Всичко да изпитаме:
и добро, и скърби.
Даже и в нещастието
пак да бъдем първи.
Нека да не гаснем
от доволство сити.
Нека дебнат страшни
пропастите скрити.
Нека да сме странни.
Нека да сме смешни.
И богати само
със мечти и песни.
Нека ни разлюбват.
Нека да ни мразят.
Пак ще се погубваме.
Пак не ще се пазим.
Всичко да открием.
Всичко да изстрадаме.
Докато сме грешни.
Докато сме млади...
Илюстрации:
- Лятна вечер на пловдивската Главна.
- Тиграта на сянка край Гребния канал.
* От сб. "Сутрин рано" (1983). Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар