ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1250.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1250.)

    Да воюваш с каменния войник на хълма, защото пази памет за армията, освободила Европа и света от нацистката чума, ако не е глупост, какво е! Да бленуваш на негово място да монтират рекламна бутилка на фирмата "Кока-кола", ако не е най-жалък вид подмазвачество за широко скроения пловдивчани, какво ще да е? – Аноним (1947)

 7 apr. 1999 

ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ*

На Соня и в чест на Жак Превер

Спомни си, Ирини. Валеше дъжд над Брест,

струяха светлини над улицата сива,

часовникът ми бе блокирал точно в шест

и някакъв пиян шофьор тъкмо завива,

червеният трамвай – таз коледна играчка,

засече лошо форда и някак си го смачка

ей тъй за миг почти със нокти на орел.

Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна

и ние двама с теб седяхме там без чувства,

без дъх. И ужасен, там някой се провиква:

"Къде бе, идиот? Ах, тъпа проста тиква,

не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,

та толкоз идиотски си тръгваш от света!"

Спомни си, Ирини. Не беше нито Брест,

ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,

единствено си мисля как, колко е ужасно,

че някой ден дъждовен ще си отида в шест

и всичко в твоя свят за миг ще се обърне

със поглед, впит назад към миналите дни,

когато сме стояли случайни, безразсъдни

и дъжд отгоре тъкмо започвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла

и някъде отгоре като свещена крава

сам Господ Бог ни гледал студен, невъзмутим

как в своя сив живот безцелно се въртим

и миговете тихо зрънце подир зрънце

изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 apr. 2023

Илюстрации:

- То е памет и за моя мил баща фронтовака**.

- Момичетата на моя град са бетер парижанки.

___
* Соня Пехльова с псевдоним Ирини (1977), израснала в Пловдив артистична натура, на чийто стихове съм се радвал като влюбен шестокласник.

 Автор на "Barbara" е Jacques Prévert (1900-1977), на снимката:

Rapelle-toi, Barbara.

Il pleuvait sans cesse sur Brest... 

"Барбара" е може би най-разтърсващата военна поема на французина Жак Превер, посветена на дъждовен спомен от фронтовия френски град Брест от годините на Втората световна война и на двама млади, чиято любовна магия е най-красивото преживяване, по-силно и от смъртта.

     Спомни си Барбара
   валеше дъжд над Брест от сутринта
   и ти усмихната вървеше
   сияеща и мокра и весело ти беше
   под тоя дъжд

   Спомни си Барбара
   валеше като из ведро над Брест
   Аз срещнах те на улица Сиам
   усмихваше се ти
   и аз ти се усмихнах сам
   Спомни си Барбара
   не те познавах аз
   и ти не ме познаваше
   Спомни си
   спомни си оня дъжд тогава
   недей забравя
   Един укрил се в безистена мъж
   извика името ти изведнъж
   о Барбара
   и ти към него хукна през глава
   сияеща щастлива с мокра рокля
   и хвърли се в прегръдките му мокра

   Спомни си Барбара спомни си за това
   и ми прости
   че без да се познаваме говоря с теб на ти
   На ти говоря с всички които ги обичам
   макар да съм ги зърнал един-едничък път
   на ти говоря с всички които се обичат
   макар и да не ги познавам лично
   Спомни си Барбара
   недей забравя
   дъжда и мъдър и щастлив
   по твоето лице щастливо
   над тоя град щастлив
   дъжда над залива
   над Арсенала
   над кораба от Уесан

   О Барбара
   каква ужасна гадост е войната
   къде ли си сега и ти самата
   под тая сприя непрестанна
   от кръв от огън и стомана
   И онзи който цяла в прегръдка те побра
   тъй влюбен и щастлив
   дали е мъртъв днес или е още жив

   О Барбара
   вали проливен дъжд над Брест
   тъй както някога вали и днес
   но не е същото сега е тъжен ден
   дъждът ужасен мрачен и студен
   Това не е дори и урагана
   от огън кърви и стомана

   Връхлитат само облаци небето

   озъбени ръмжащи псета

   които мократа си козина над Брест

   разтърсени отърсват

   и глутницата им далече някъде се пръсва

   за да умре далече някъде от Брест

   от който Брест и помен няма днес. 

     Превод на Валери Петров (1920-2014). 

** Група озлобени нещастници – пришълци в моя роден Пловдив, не проумяват простичката истина, че на втория по височина хълм в осемхилядолетния град се издига символ и памет за достойнството и честта на обикновения войник, жертвал живота си, за да отърве света от нацистката чума. За мен каменният руски войник над Бунарджика е памет и за моя мил баща, 22-годишен завърнал се в Пловдив от Унгария с орден за храброст. Той не искаше да си спомня за войната, с усилие съм вадел фрагменти от преживяното край река Драва през март 1945 г. в сраженията с нацистката окървавена до вежди елитна армия, когато от лекокартечната велосипедна рота за "запушване на пробиви по нашата фронтова линия" от шейсетте българи бъдещият ми баща е сред малцината по чудо оцелели. Бел.м., tisss.