ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1236.)
Ловуват девойчетата, откак се усетят заглеждани и желани от коварния мъжки свят: със замятане на косици, с подбелване на очи, с кикот, който би трябвало да предизвика ако не друго, поне мъжкото внимание: ето ни, значи, и нас, виждате ли ни или не! Природата е неудържима в такъв миг, а възрастният се гневи на Евината изкусителна игра. – Аноним (1947)
1 uni 2000
РЕНИ*
Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.
а зад пламналата Рени гуши се Иван.
Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:
"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".
Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.
Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван...
Що пък да не я целува, нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!
Мае се горката Рени – ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме този влюбен до уши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар