ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1229.)

     ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1229.)

 Нов месия в нова полуда (по Христо Ботйовъ Петковъ). В сферата на Историческата наука чалга-патриотизмът нанася щети, подобни на фантасмагориите на преславните историчари от Вардарска Македония. Необузданият лъже-патриотизъм е жива напаст за Българската нация. Божо се пресели в по-добрия свят, но идиотщините на Божо и соловата му акция с финт – да поръси за здраве Бойко Борисов с "лековита течност" от средновековен търновски кенеф, се помнят. Тема за размишление* – Аноним (1947)

  24 maj 2019 

ВЕЛИК ТРИБУН НА НЕВЕЖЕСТВОТО 

  Известният историк Божидар Димитров пратил до медиите сензационен прочит за това кой, как и къде е писал азбуката ни. Вж. http://www.bnews.bg/article/209365 

...Само за седем години, научаваме, Климент подготвил 3500 ученици; ако по толкова са подготвили Наум, Горазд и Ангеларий, това означава, че необходимите десетина хиляди свещеници вече сме ги имали обучени да четат и пишат на български език и че са създали вероятно за тези седем години необходимите за начало двеста хиляди книги. Тук обаче се явява големият въпрос: братята са написали глаголицата. Именно тази азбука внесли Кирил и Методий, а днес пишем на азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена? Да не бе малкото прозрение на византийския хронист Теофилакт Охридски, който пише, че по време на работа с учениците Климент забелязал, че трудно усвояват графиката на новите букви, и създал нови – по-прости и хубави. Съвършено ясно е, че азбуката, която наричаме днес кирилица, е от Климент. Не е толкоз проста работа да създадеш ей тъй азбука и да я пуснеш в употреба по цялата страна. То няма как да се случи без решителна държавна санкция, която може да дойде само от княз Борис. Установил – убедили го, че много сложно се усвояват трудните за очертания букви, и се съгласил на азбука, която българите вече познават. Коя? Петнадесет от буквите на тази азбука са гръцки и добре познати (от книжовниците ни поне), а други петнадесет са знаци от прабългарското руническо писмо, на които се предава фонетично, а не изографично значение, каквото имали дотогава. (Някои автори говорят, че то е вид средновековен български патриотизъм). За пример: знакът "щ" означавал "щъркел" и нищо друго в изографичната прабългарска азбука. А "щ" в азбуката на Климент означава фонемата "щ". Тъй че повече от сигурно е, че днешната азбука е създадена от Климент пак чрез санкцията на Борис I и с мощния ресурс, който е излял отново за създаване и препис на книги. Не бих могъл да изчисля, по липса на основа за сравнение, но най-вероятно държавата е отделила в онзи момент милиарди лева (Брях?! - бел.м., tisss), при това значително надвишаващи числото десет. 

  Остава последният въпрос: Къде е сътворена азбуката? Няма какво толкова да му мислим, то си е ясно къде: тези неща се решават в столицата. Там вземат решенията, след което се хвърля маса пари да бъде построена до катедралната църква на града – Голямата базилика (онази, която сега е реставрирана със средства на Българската държава и безброй дарители), най-големият манастир, който било възможно въобще да съществува другаде в християнския свят, върху няколко десетки декара...

  Илюстрация от сайта Кмета.bg към текста "Голямата базилика в Плиска – с покрив като на Сан Пиетро". Под нея пише: "Древната гравюра..." и проч. Същата илюстрация в Интернет: в долния ляв ъгъл е текст на английски и годината 1891.

КОЛКО МИТОВЕ СА НУЖНИ ДА СЕ ПОСТРОИ БАЗИЛИКА 

..."гравюрата" не е гравюра от 1450 г., а си е графична предполагаема реконструкция на базиликата от 1891 г. според известните на художника й източници. То е видно от всички репродукции на илюстрацията, включително: и от публикациите по медиите, отразили "откритието". В долния ляв ъгъл на графиката се мъдри надпис: "Old Saint Peter’s, Rome, about the year MCCCCL. Restored from ancient authorities by H. W. Brewer, 1891" (Старият "Св. Петър", Рим, ок. 1450 г. Възстановен по авторитетни източници от Х. У. Брюър, 1891 г.)

  Х. У. Брюър е британски илюстратор от Викторианската епоха, специализирал се в изработване на изгледи от птичи поглед на градове и графични "реставрации" върху архитектурни паметници за нуждите на тогавашния периодичен печат. Сиреч, и тази картинка не е източник, а доста по-късна графична възстановка на храма. Всъщност, годината 1450 г., като ориентир за реконструкция, е условна, защото коментиралите я специалисти отбелязват: на нея се вижда... Сикстинската капела, чието строителство приключва в 1483 г. Тъй че изображението евентуално илюстрира изглед след 1483 г. и преди 1506 г., когато същата тази Стара базилика е разрушена.

  В случая новината на нашия прочут медиевист не е новина, а неоспоримият (според Б. Димитров) източник: новооткритата гравюра от 1450 г., не е новооткрита, нито е от 1450 г. Изобщо не е източник! Не заслужават доверие и твърденията на "професора", че Голямата базилика в Плиска е копие на базиликата "Свети Петър" в Рим. Без да се отхвърля вероятността от влияние, което Папският храм може пък да е оказал върху църковното строителство в онази епоха, не става ясно как па трикорабната базилика в Плиска би могла да е копие на петкорабната базилика с напречен кораб "Св. Петър" в Рим.**

  Г-н Министър-председателят на Р България наскоро пред ученици при откриване на обновения археологически резерват Деултум мило се похвали: "Защото мен Божидар Димитров ме обучава, и ако аз ви изпитам, ще видите каква славна история има тук"... Премиерът от Банкя естествено не е специалист по история и археология. Както и не е длъжен и да е специалист. Той взима политически, а не експертни решения. Но за да взима правилни политически решения, би трябвало да има достоверна информация от господа експертите. И подир всички чудесии, които разпространява преподобният Божидар Димитров, възниква логичният въпрос – Дали премиерът да не си потърси други експерти за културно-историческото наследство на днешна България?

  Да се надяваме лъже-реконструкциите в "стил Божидар Димитров" да бъдат ако не материално заличени от следващите поколения съотечественици, поне обречени на забрава. По-същественото е, че заради подобни реконструкции се погубват истински паметници на Българската културна история под тях... Вж. цит. по-горе статия.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 apr. 2023

Илюстрации:

- Ей толкова голяма риба съм фащал! 

- Ученикът и неговият велик лаладжия.

–––

* Вж. http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=33805&%D1%80%D0%BF524

**Вж. http://m.dnevnik.bg/analizi/2016/05/23/2756987_kolko_mitove_sa_nujni_da_se_postroi_edna_bazilika/ Бел.м., tisss.