ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1166.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1166.)

      21 jan. 2007

ОБЩИНСКО ГРОБИЩЕ

или за неумението да се пишат римувани стихове  

В чест на Жак Превер (1900-1977) 

Ръми дъждец от няколко недели,
изпратих шепа кал наместо пръст
до сноп от хризантеми вкочанели
и те избухнаха околовръст.

Духът ме навести на тоз, когото

понявга препрочитам ей така,

и зад усмивка блесна ми в окото

по мъртвите предателска сълза. 

Случаен сякаш, ходеше край Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон:

общува си с врабците без проблеми,

към Пер Лашез обръща се с поклон. 

От него генералите се плашат,

а влюбените имат го за свой –

прегръщат се, разделят се и плачат,

и пак се търсят, както писа той. 

Видях го край сергия да поспира

и с ябълка узряла във ръка,

приказваше си с Бога и Всемира

поетът – арлекинът на света. 

А някакви жени, мъже там строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят –

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят... 

Но кой ги чува! Кой от мъртъвците

изпитва жал или респект към тях?

От този свят един щом си отиде,

друг ражда се за суета и грях. 

Играем като куклички на сцена,

животът всичко смила и върти...

Поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – европейска столица на културата

Plovdiv, edited on 22 jan. 2023 

Илюстрации:

- Любимата разходка на Превер по пазарищата.

- Модерният глобален свят разбира ли този поет!

–––

* Жак Превѐр е френски поет, сценарист, автор на текстове за песни. Издал няколко стихосбирки, сред които "Слова", той придобива популярност със своя фамилиарен език и с игрите на думи. Стиховете му стават известни във френскоезичния свят и са силно застъпени в програмата на френските училища. За неумението у Превер да пише прилежно отмерени класически стихове ето късичка една негова творба в превод на поета Иван Бориславов (1946-.2011)...

     ГАРНИЗОНЕН ОТПУСК

     Сложих си кепето в клетката 
     и излязох с птичето върху главата си. 
     – Я, виж ти, 
     откога не отдаваме чест? – 
     ни запита майорът. 
     – Съвсем не, не отдаваме чест! – 
     отвърна му птичето. 
     – Е, добре, 
     извинявайте, аз пък мислех, че се козирува – 
     каза майорът. 
     – Извинен сте, на всеки се случва да сбърка – 
     отвърна му птичето.

   Бел.м., tisss.