ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1161.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1161.)

 Изпитан, отработен начин да се окажеш във фокуса на общественото внимание и да се задържиш там в течение на дълго време е скандалът, произвеждането на серия от скандали. Този трик ползват естрадни певци, анализатори, автори на статии, на книги със заглавия, като "Копелето Исус" или филм за неслучайни личности в Българската история. Дали не е дошло време да поставим всяко нещо на мястото му според т.нар. европейски духовни ценности? – Аноним (1947)

 16 jan. 2023 

"ДРУГИЯТ ГО НЕ КАСАЙ..."

  Dafina Rashkova:

  – "Българин да си, е зла съдба. Сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил...Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но мен ми се чини, че главна е невежеството. Невежество е в коренът на всичко. Невежий човек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другият го не касай..." (Из "Възвишение" на Милен Русков)

  Витослав Гочев:

  – Години наред, то са филми на самотни спасители, някакви екшъни и закони, които убиват всеки човешки порив. Пропаганда на самотния индивидуалист и творец. Какво искате? Просто е чудо, че след такава обработка има и хора, които не са се поддали и са запазили всичко човешко.

  Dafina Rashkova:

  – Романът е чудесен, звучи езикът на епохата – с болката, с примитивността, но и с израстването на полу-разбойници и кокошкари, дребни хитреци, а в душата им – чест, доброта и съзнание за собствената греховност, и удовлетворение, че гибелта им е за нещо най-свято – Свободата!

  Рени Василева:

  – Има много българи, които се опазиха от опростачаването, обезчовечаването и от манипулациите! Слава на Бога!

  George C. Boyadzhiev:

  – Dafina Rashkova, наричате тази помия чудесен роман? Ашколсун! За да си в четата на Бенковски, би трябвало да имаш кон, оръжие, муниции: това не са били бедняци, а заможни българи. Какъвто е бил и моят прапрадядо Ангел Керемидов от заможен род собственици на фабрика за керемиди, откъдето иде и фамилното име... Загинал и по-големият му брат Георги. Имената им са върху паметната плоча насред днешния град Калугерово. Идете и вижте, ако не вярвате! Да наричаш тези българи "разбойници и кокошкари", да ги обявяваш за примитивни, дали не е целта на манипулацията, която се върши над общото ни минало като нация?

  Dafina Rashkova:

  – George C. Boyadzhiev, със сигурност, не сте чели романа. Не филма, РОМАНА!

  Stoyan Stoyanov:

  – Тоя Милен Русков изобщо не познава българите. И защо тая дивотия срещу нашия народ? Невеж бил, нефела бил – пълни глупости... Че такъв невеж народ ще роди ли Ботев и Левски, нещастнико Русков?!

  Dafina Rashkova:

  – Героите в романа са от масата невежи, недоучени хора по време на робството, но въстават с вяра във величието на Апостола и искрата на "револуцията". Посланието е актуално и днес: Познанието, просвещението ще ни изведе на друго ниво, ето това ВОЗВИСЯВА обикновените герои на Милен Русков! Та интерпретацията ви е неточна, историята е показана от друг ъгъл: да се извисим с преодоляване на невежеството и посвещаване на идеали! Незабравим е финалът на повествованието; и не обсъждам филма.

  Dafina Rashkova:

  – Tzvetomir Dunov, с какво не сте съгласен? Ако не сте чел романа, най-добре да не обсъждате по принцип, губи се смисълът на повествованието, а тук не става дума за грамотност, напротив – героите четат, дори и за европейска политика говорят. Седем века робство мъка или гордост са! "ДРУГИЯТ ГО НЕ КАСАЙ" (част от цитата) звучи ли ви познатото ВСЕКИ САМ ДА ОЦЕЛЯВА!

  Диана Атанасова:

  – Dafina Rashkova, революционерите в по-голямата част са били високо просветени, знаещи чужди езици. Пишещите би трябвало да са просветени за този факт, както и че във всяко село е имало училище, а в периода, за който става въпрос, грамотността е била на нивото на западните народи; потвърдено от чужди тогавашни кореспонденти.

  Dafina Rashkova:

  – Диана Атанасова, писали сме под този цитат. Различни са интерпретациите ни! За мен романът "казва" повече, отколкото искаме да знаем за себе си в онази епоха, пък и сега; препратките са принципни и многопосочни: не дали сме били грамотни или че имало образовани; за много повече става дума.

  Диана Атанасова

  – Dafina Rashkova, казва го, и то целенасочено, но не за възвишение, а обратно!

  Dafina Rashkova

  – Диана Атанасова, нека да не спорим, обичам народа си, родината, специалността ми е История, но гледните ни позиции се различават, естествено и допустимо е това дори между приятели.

  Tzvetomir Dunov:

  – Dafina Rashkova, от друг ъгъл бил погледнал, казвате. От толкова много "ъгли" са поглеждали към нас, българите, че сме се загубили в гора от две дървета. Вместо да заничат от разни ъгли, да погледнат в упор! Факт – В българските ни села и градове имало ли е български училища? Имало е. И са учели в тях на съвест. Извод: Невежи не са били, щом овчарят разбирал, че знанието му е майката, и си пращал детето да учи, а той опъвал врат и заради детето си.

  Tzvetomir Dunov:

  – Dafina Rashkova, с тезата си "Не обсъждам по принцип", а по тезата, заложена в писаното: "Невежество и егоизъм, водещи до извода, че да си българин, е зла съдба и нелечима болест, обричащи на немощ и нефелност", но с големи букви в началото на "урока по българщина" какво държите да ни покажете?

  Dafina Rashkova:

  – Tzvetomir Dunov, (да покажа) че носим отговорността си, като народ, да оцеляваме поединично... Разбира се, може и да не сте съгласен с моя горчив "урок", провокиран от репликите на тези образи в повествованието на М. Русков! Но си мисля: можело, и може – по-различно да е.

  Tzvetomir Dunov:

  – Dafina Rashkova, което е "можело", се е превърнало в урок, но не съществува като корекция. За сметка на невъзвратното минало, това, което е днес, наред с онова, дето идва след днес, може да се измени в посока, която желаем. Затова онези, които могат, нека да трасират пътя, за да не се загубят онези, които не могат или могат нещо друго полезно, което ще ни е нужно утре.

  George C. Boyadzhiev:

  – Dafina Rashkova, за мен лично, като праправнук на тежко ранения клан на дръвник в родното му Калугерово Ангел Керемидов от Хвърковатата чета на Георги Бенковски през Април 1876 г., авторът Милен Русков (1966) от Бургас се изгаврил с въстаналите българи. Филмът по неговия роман унижава по-жестоко от пренаписалите трагичната ни История за днешните учебници по Родна история университетски професори.

  Dafina Rashkova:

  – Stoyan Stoyanov, в "ДРУГИЯ ГО НЕ КАСАЙ" не ви ли звучи познатото "Всеки сам да оцелява"?

  Рени Василева:

  – Не за всички се отнася това!

  George C. Boyadzhiev:

  – Рени Василева, отродници дал Бог! Затова докато сме живи, трябва да напомняме за гаврата, която вършат днес платени самозванци!

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 16 jan. 2023

Илюстрации:

- Аутсайдери ли или неслучайни българи?

- Паметната плоча в днешно Калугерово.*

–––

* Кървава е историята на заможните ми два майчини рода с корени в Перущица и Калугерово, за да приема версията, че бедняци са следвали Бенковски с вдигналите се на въстание единствени от IV революционен окръг селяни от Тракия. В мразовитата дъждовно-снежна пролет на 1876 г. Бенковски подбира десетима от по-сърцатите конници, дава им жълтици да купят брашно. По пътя нашенци са пресрещнати от башибозук. Малцината завърнали се живи съобщават за гибелта на част от тях. Това не са бедни хора, всеки сам си е набавил кон, оръжие, муниции и е тръгнал не за слава, а заради наранената си гордост. Вж."Спомени за Априлското въстание", стр. 27-28, Сведения от Тома Сираков и Георги Христев. Бел.м., tisss.