ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1145.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1145.)

  И си предадох сърцето, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и това е гонене на вятър. Защото в много мъдрост видях много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, из Библията

  06 oct. 2004

ИМА В ЛЮБОВТА НЕХАЙСТВО СТРАННО

На дърт пръч агнешко му се прищяло.
Цял час пред огледалото стърчи –
разглежда остарялото си тяло,
муцуната с печалните очи.

Уж лъснат-бръснат, в новичко накипрен,
дезодориран в скъп одеколон,
ала годинките му са такава цифра,
че хич не влизат с младичките в тон.

Усмивката, що преди низ години
го правеше проклет и дяволит,
сега на образа му сбръчкан стине
като кърпеж, на мумия пришит.

Ах, Боже мой, какво да предприеме,
като в душата сеща луд копнеж –
че влюбил се е, а пък ненавреме,
но временцето няма как да спреш!

Виси над погрознялото му тяло
Дамоклев меч с ужасния въпрос:
Дали все още някак подобава
да се преструва на наивник прост?

Което на младежа се удава
с нехайство и шегички тъпи бол,
то и старика мъдър изкушава,
но най-добре да лочи алкохол,

да се разхожда важен, недостъпен
из хорската суетна, пъстра гмеж,
да проклетисва младите безпътни,
които с логика не ще ги спреш.

И те се стрелкат като шумен бързей,

като експрес край селски глух кантон,

а ти, ако си щеш, шегички хвърляй,

гърди издувай, пий кафе с фасон.

Заглеждай се в жените дяволити,

въздишай пак по дупе и гърди,

докато и Смъртта накрай те срита

най-често там, където най-сърби.

Човешки работи, ще каже всеки,

що-годе поживял на този свят,

но леле, как зоват онез пътеки

как изкушаваш, Божа благодат!

За тебе младите дали разбират?

И всъщност тук е онзи парадокс –

че който не разбира, се нервира,
а който знае, вече не е прост.

Пловдив – столица на културата в Европа

Plovdiv, edited on 01 jan. 2023 

Илюстрации:

- Чичко Паричко, любима стръв за търсачки. 

- Никога не е късно човек да стане за резил.*

–––

* Помня от детството ми в крайните бедняшки махалици на Пловдив стипчивия лаф: "Стар боклук кога се запали, орталъка овонява". По времето на Пушкин млади момичета често са предлагани за брак на мъже на средна възраст, понякога дори и на старци. И често против волята им. И горката е принудена да търпи възрастния съпруг, "покорил сърцето" или по-скоро амбициите на родителите й или на нейния настойник. 

Александър С. Пушкин (1299-1837)

Такава участ сполетяла и Анна Керн, на която Ал. С.Пушкин посвещава непреведимото "Я помню чудное мгновение, когда передо мной явилась ты"... 17-годишната Анна е представена за кандидат-съпруга на 52-годишен мъж от заможна фамилия. Поетът явно не е благосклонен към този род търговски отношения, вж. https://poetpushkin.ru/stihi/lyubovnaya-lirika/lyubvi-vse-vozrasty-pokorny.html Бел.м., tisss.