ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1138.)
Казваш: "Хич не искам да си спомням за соца". Защо да се виня? Това беше част от живота ни. Оцеляхме ли? Оцеляхме. Даже имам спомени, когато съм бил щастлив. – Аноним (1947)
26 dec. 1976
БАЛКАНЪТ*
В памет на Ася (1952-2017)
А някой ден на гости да ни дойде
Балканът с пропасти, брадясал с тръни,
открай докрай изпънал хоризонта,
до глезените във хайдушко биле...
Представяш ли си малката ни стая
Представяш ли си малката ни стая
какъв простор, какъв размах ще има!
Ще дойдат тук цветя и разни птици,
животни светли, извори и сенки...
Тогава пак ще седна по средата
на нашите мечти и ще те гледам.
А в ъгъла китарата ще свири
напук на саможивите съседи.
Ще дойдат тук цветя и разни птици,
животни светли, извори и сенки...
Тогава пак ще седна по средата
на нашите мечти и ще те гледам.
А в ъгъла китарата ще свири
напук на саможивите съседи.
Пловдив – културна столица на Европа
Рlovdiv, edited on 26 dec. 2022
Илюстрации:
- През зимата на 1976/77 г. в Добруджа.
- В старата квартира бедни и щастливи.
–––
* Текстът е писан в старата квартира, когато живеехме четирима в ъгловата стая при родителите ми, които се държаха отвратително с майката на двете ми дъщерички, а и силно се притеснявахме за спокойствието на околните, когато канехме гости. На китара така и не се научих да свиря, само си подрънквам, когато съм в настроение. Ася издъхна на 5 януари 2017 г. в пловдивска клиника, сестра й Дешка ме покани да отида с щерките да си вземем сбогом с майка им. Не отидохме. Преди да издъхне в два часа след обяд, пожелала да изгорят трупа й. Когато след седмица се обадих по телефона на сина й Филип (1991), роден от втория й брак след развода, младият човек каза: "Мама ми заръча урната с праха й да не заравяме, а да остане там, където е оставила сърцето си".
* Текстът е писан в старата квартира, когато живеехме четирима в ъгловата стая при родителите ми, които се държаха отвратително с майката на двете ми дъщерички, а и силно се притеснявахме за спокойствието на околните, когато канехме гости. На китара така и не се научих да свиря, само си подрънквам, когато съм в настроение. Ася издъхна на 5 януари 2017 г. в пловдивска клиника, сестра й Дешка ме покани да отида с щерките да си вземем сбогом с майка им. Не отидохме. Преди да издъхне в два часа след обяд, пожелала да изгорят трупа й. Когато след седмица се обадих по телефона на сина й Филип (1991), роден от втория й брак след развода, младият човек каза: "Мама ми заръча урната с праха й да не заравяме, а да остане там, където е оставила сърцето си".
От сб. "Сутрин рано" (1983) в тираж 1130 екз. изд. "Христо Г. Данов", Пловдив. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар