ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1126.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1126.)

  Религиите са като светулки: за да светят, нужна им е тъмнина. – Артур Шопенхауер (1788-1860)

04 maj 2001 

ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ (1.)

 Търся Личността! – парафраза на Hominem quaero!* от мъдрия Диоген. Определяйки се срещу някого, очертаваме, всъщност изнасяме на показ себе си. Интересен подход за избягване на пряка конфронтация сочи Библейската легенда за Богочовека Иисус, избягва сферата на бесовете, където властват фарисеи и книжници, т.е. лицемерите и гръмогласните. Гласът на етичното или нравственото не е гръмовен във физическия, материалния смисъл; този глас царства в съзнанието ти, в душата, когато е най-тихо, когато си гол и незащитен сам пред съвестта си. Към този вътрешен бог са обърнати посланията на Иисус. Това е революционен акт, качествено различен подход, който – предполагам, до 33-годишната си възраст Христос усвоява от тибетските монаси. По-жестоко е наказанието, което кара не плътта, а душата ни да потрепери. Струва ми се, Симеон Кобурготски прилага спрямо нас – българите, стил, заимстван от католишкия инструментариум манипулации при общуването на Персоната с инертното множество българи. Елиминирайки го, според своите правила и закони, нашите местни тарикати начело с г-н Иван Костов фактически въздигаха Симеон в ролята Мъченик пред очите ни, жадуващи справедливост, т.е. нравственото начало за държавата ни България. 

  Българите сме духовно устроена нация, така зададени от генетичните ни родители траките или митичните бриги (фриги), изтласкани из онова Царство на езотериката** от честолюбивия Александър Велики, синът на Филип Македонски. Ние сме духовна в основата си нация, обърната строго към себе си, но любопитна за света; такива сме зададени от древни предци далеч преди християнството да се появи като Философия на човечността. Това досега ни една от духовните ни личности като че не е проумяла, за да отстоява българщината, като стил и манталитет пред чуждия интерес: янки и пр.

  Из предговор към изследване "Философията на Сьорен Киркегор" от Исак Паси***, цитат от "Повторението" – творба на С. Киркегор от 1843 г.: "Да беше имал по-дълбок религиозен опит, поетът не би станал поет". И после: "Религиозният тип е образуван от самия себе си и отхвърля всякакви детски лудории на действителността" (стр. 41). Моят уверено звучащ вътрешен глас трябва ли да ми създава безпокойството, че без "страх и трепет" – ключови понятия за Библията, стр. 630 и 1446, изд. от 1983 г., заети от датчанина Киркегор на въоръжение, възприемам бездната на бездуховността пред материално устроения ни свят? Нужно ли ми е да се взирам в страданието, само за да усетя присъствието на духа поне в собствената плът! Както всяко човешко същество, мечтая, стремя се към щастие. Това непоносимо ли е за философите! Господ над мен бих приел като назидание във всеки миг, и особено когато не логически, а интуитивно ме притеснява. Поради какви причини и обстоятелства откриват бог точно там, горе?

  Не е ли по-човеколюбиво да си представя Бога вътре в себе си – или го нося в себе си, или ме е напуснал? Ако Иисус среща Себе Си в различни версии, влияейки върху отделни съдби, тези необикновени срещи следва ли да Го разочароват от всички нас! Не възприемам Господ по този начин; мисля си, че вероятно би бил удовлетворен да Го носим в себе си, а не над себе си. А в религията, както ни я проповядват, работят с крайни мерки. Защо? Това ли е Пътят към Истината и Живота, т.е. към хармонията?!

  Животът ми е краен, възможностите ми са ограничени, пък и знанието ми е колкото синапено зрънце в океана от неизвестност, ала въпреки това, Пътят към Истината за света не опира в крайното; представата за Божественото е лъч, пътеводна звезда за творческата духовна енергия, не средство за ограничения. Да вярваш в Бог, мисля си, значи да вярваш в божествения стремеж, заложен у всеки човек; не да слагаш юзди и рамки, за да се любуваш на Адам и Ева, като екзотични твари от космическата Райска градина.

  Big Brother е противен образ. Животът, който ми е даден, е велик дар, и не желая да се сбогувам с онези "детски лудории на действителността", само за да ме определят като предан някому, пък бил той и самият Господ бог. Вяра, а не религия, като форма за напътствия и нравоучения, според мен, е цел на Създателя. Тъй че без да отричам религията, съм в състояние да бъда искрен със себе си – преодолял в съзнанието си религиозния (чрез страх и трепет) подход към света.

  Левски нарушава обета си на духовно лице – формално сваля расото си на дякон и си подрязва косите, престава да служи в Христовия храм; от това обаче не следва, че е преставал до последния дъх от живота си да е повече от обикновен дякон: да бъде Апостол, личност, носеща из многострадалното христово Българско землище Божите послания. Не ми е ясно как "високата" философия тълкува участта му, житейската му пътечка, но простоватият народ възприема мисията на Васил Иванов Кунчев, сирака от Карлово – проумял го не по законите на логическите размишления, а с интуицията на нация, обърната строго към самата себе си и любознателна за света – под грубите просташки налепи и горчиви самообвинения проумял, докато бил жив, не post factum, както правят това по-късно появилите се глашатаи на истини от последна инстанция, които винаги са в изобилие, понеже ламтящият за власт подобно на винената мушица се възпроизвежда от грандомания, алчност, лицемерие и злост.

    05 maj 2001

  Обичам си момичето с плътта и с душата, но снощи, може би тази сутрин, в съня ми нахълта една от 17-годишните ми ученички. Раздвоена, в два образа нахълта: първия – свенлив, едва докосващ ме, целомъдрен; а втория – вакханален, търсещ сексуален досег, както орлица налита върху плячката. В плътска прегръдка, видях в съня си как свенливият лик се отдръпна, стопи се. Бях гузен, объркан; животинското надмогваше гузността, рушеше ориентирите ми кое е редно и кое не... Вакханката постигна каквото желаеше. Будя се объркан. Леле, нима обладаният бях аз! Затварям очи – пробвам да възстановя какво и как стана. Толкова ли съм лесен?! Поколебах се дали да разкажа съня на Re. Реших: ако бягам, ако се крия, по-зле! Как да обърна гръб на опасността? Вроден рефлекс ми е очи в очи да съм с опасността, да не бягам. Не ща от себе си да бягам, гръб на себе си да обърна не желая. Сякаш някой бе изпратил това, изживяно насън, за да ме провери, да ме изпита. Е? Победен ли съм! А светците дали са имали еротични сънища?

  Като описвам, мисля си: отдалечаваме бесовското, безогледната страст от себе си отклоняваме. Това няма нищо общо с Любовта. Но извикам ли във въображението си моето момиче, лъчезарната в женствеността си Re. ме гледа ококорена; и макар нищо да не ми казва, знам: широко разворените й очи дълго ще ме изгарят. Та какво още... Вярност, непреживяла изкушения, каква вярност е? Не е важно какво ти се е случило, важното е как си го преживял, а и какъв опит става оттам-нататък дори преживяното насън за теб.

   Следва

Пловдив – столица на културата в Европа

Plovdiv, edited on 12 dec. 2022

___

* Hominem quaero (лат. версия). Денем със запален фенер ходил Диоген из Атина и така отвръщал на недоумяващите атиняни: "Човек търся!" 

** Първо бастисал Одриското царство, принудил траките да поемат на югоизток и тогава те се заселили чак между реките Тигър и Ефрат (днешен Ирак) в течение на 300 години рамо до рамо с предци на днешните кюрди. Подир пет столетия, извършвайки огромен кръг през планините на Алтай, като оттам се придвижили към реката Волга и Северното черноморско крайбрежие, потомците на някогашните траки през Истър (Дунав) се завърнали около ІV-V в. "в земите на своите", както пише през Х в. византийският хронист Дмитрий Хоматиан, изследвал потеклото на Климент Охридски... Работна хипотеза на историка Петър Добрев (1943), която ми е известна от 1983 г., а мой си е коментарът, че Елинската цивилизация е немислима без приноса на траките – според елина Херодот, най-древните, най-многолюдни племена на Балканския полуостров, вероятно и в земите на днешна Европа.

*** Сьорен Киркегор (1813-1855), из "Дневник на прелъстителя", стр. 41. Бел.м., tisss