ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1122.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1122.)

  Изтървем ли България, изтървали сме всичко! – Николай Хайтов (1919-2002)

  5 dec. 2022

"НE СИ МИ НА НИВОТО, ДА РАЗГОВАРЯШ С МЕН"

Културен диалог с възпитаник на Харвардския университет*

  Радослав Киряков: – Здрасти, какво те води към мен?

  tisss: – Харвард. И че сте ми почти набор.

  Radoslav: – Да. Умен, интелигентен човек. И харесвам мъжкия секс, пас съм.

  tisss: – Не съм толкова умен и интелигентен.

  Radoslav: – Е, за това сме хора различни, но човечни.

  tisss: – С педерасти не общувам.

  Radoslav: – ОК. Педерас(т) си ти, бате, с това просташко държание.

  tisss: – Нещо обидно ли написах?

  Radoslav: – Да. И спирам до тук, със ЗАДРЪСТЕНИ ХОРА НЕ ГОВОРЯ.

  tisss: – Нямам против да ми се дразните, но нямам нищо против Вас.

  Radoslav: – И аз, но казах: СЪС ЗАДРЪСТЕНИ НЕ ГОВОРЯ. Това какъв съм и с кого правя секс не Ви засяга. Съжалявам, че Ви отговорих!

  tisss: – Заинтригува ме визитката Ви, а не какви са сексуалните Ви предпочитания. Поздрави от Пловдив!

  Radoslav: – Желая да спрем.

  tisss: – ОК.

  Radoslav: – Успех! Имах по-добро мнение за пловдивчани. Явно сте задръстен СЕЛЯНДУР.

  tisss: – Четвърто поколение гражданин! Но тонът Ви дали съответства на българин, учил в Харвард?

  Radoslav: – Каквото повикало, това отговорило. Такъв прост пловдивски СЕЛЯНДУР не съм срещал. Не съм Ви искал мнението (след минутка): – Жоро, не ме дразни!

  tisss: – Добре започнахте, само не знам от какъв зор Ви дойде да ме посвещавате в личната си драма.

  Radoslav: – Аз нямам лична драма. Ооооо, простащината няма край! Успех!

  tisss: – Чешете се явно там, където Ви сърби. Или бъркам?

  Radoslav: – Надали може да ме обидите, много Ви е ниско нивото. Желая Ви много здраве и късмет! Не ме интересуват Вашите тъпи мисли.

  tisss: – Благодаря! И Вашата не е лесна.

  Radoslav: – Да. Казах Ви, нивото Ви е много ниско! Чао! Жалко, че такива простаци имат деца (има предвид фото, което му пратих.). Забравих да Ви кажа, че Ви липсват първите седем години. Нормално е, то Ви личи. На село не мислят.

  tisss: – Удоволствие е човек да общува с Вас!

  Radoslav: – Ебат се и се плодът, без да мислят, че децата се възпитават.

  tisss: – А тъй! Да се върнем към любимата Ви тема!

  Radoslav: – Та ние не общуваме. Ние правим опит за разговор, но се получава МОНОЛОГ. От моя страна. Нямам любима тема. Чао!

  tisss: – Чудесно! Виждам Ви целия, какъвто думите Ви Ви представят.

  Radoslav: – Бъдете здрави и щастливи! Да. Бай Йоцо гледа. (Праща ми картинката с бабичката по-горе.)

  tisss: – Всичко ми разказахте.

  Radoslav: – Аз бях дотук, чао!

  tisss: – Радвам се, че си пообщувах виртуално с българин, завършил Харвардския университет.

  Radoslav: – Ок. Аз не се радвам.

  tisss: – Беше чест за мен!

  Radoslav: – Да. Развали ми мнението за пловдивчани.

  tisss: – Съжалявам, но това е истината за пловдивчаните.

  Radoslav: – Ясно.

  tisss: – Падаме си по чешити, и много си ги уважаваме.

  Radoslav: – Провинция!

  tisss: – За мен оставате обаятелен образ!

  Radoslav: – Ъъъъъ, да.

  tisss: – Провинция? Наричате културната столица на Европа провинция може би?!

  Radoslav: – Спирам дотук. ОБИЖДАШ, а не се усещаш, че си на много ниско ниво. Градът няма нищо общо със селяните, които живеят там.

  tisss: – Така е. Тук съм съгласен с Вас.

  Radoslav: – Беше ми приятно. Оставам Ви да тънете в безвремието, в което живеете. Друг път се научете да комуникирате с хора, които дори не познавате... И си сложете Ваша снимка на профила, за да не лъжете хората.

 tisss: – "Говори, за да те видя!" – Сократ.

 Radoslav: – Нямаш очи, за да ме видиш.

  tisss: (Снимка от зимата на 1988 г. в Банкя.)

  Radoslav: – А бяхме млади...

  tisss: – Е, може и от по-късен период.

  Radoslav: – И аз имам снимки на познати. Съжалявам, но след като ме обиждаш, много внимание ти отделих! Желая ти много здраве и късмет. Само Гошо Тарабата липсва. (Коментар след снимка отпреди година, която му пратих на харвардеца.)

  Ден по-късно, понеже е в листата с фейсбук-френдовете ми.

  Radoslav: – Какъв ти е проблемът, пич? Реши си го сам.

  tisss: – ?

  Radoslav: – Жоре, нали си против мен, защо продължаваш да ми пишеш! (Всъщност, не бях му писал повече нито ред.)

  tisss: – Не съм против теб. Против надменността съм.

  Radoslav: – Ти ме предизвика. Помня като слон. Спи спокойно. Аз няма да ти пиша. Аз съм... Карай, забрави ме!

Пловдив – културна столица на Европа

Plovdiv, edited on 5 dec. 2022

Илюстрации:

- Моята палава правнучка Виктория**.

- В любимото ни кафене с приятели***

–––

* Осн. информация: Мъж. Роден на 9 дек. 1946 г. Учил в Harvard-Westlake School и в Harvard University.

** Виктория е интелигентна и неуправляема. Пили нервите на майка си – внучката ми, но много си я обича.

*** Моят набор инж. Тодор Ряпов, аз и Митко Йовчев (1945), който пак разтяга локуми колко хубаво било в Бодрум, Турция, и как се върнал, шест килограма напълнял, с преизпълнена от кеф душа. Бел.м., tisss.