ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1062.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1062.)

   ...За старата любов – докрай!/ За миналите дни!/ Ти чаша нежност ми подай/ за миналите дни! – Робърт Бърнс (1759-1796)*

   31 dec. 1974 

СТАРАТА ЛЮБОВ

Старата любов горчи.
Кой не знае Старата любов?
Всеки грях ще ми прости
само Старата любов.

Понявга вечер уморена
се връща Старата любов,
как мълчаливо и смутено
ме гледа Старата любов!

Постила ми леглото. Кротко
присяда Старата любов...
Не, няма нищо по-жестоко
от Старата любов.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 sep. 2022

Илюстрации:

- Не знам по-ефимерно, но и по-жилаво нещо от любовта.

- 1968 г. Старата гребна база през януарската ваканция.***

 –––

* "Старата любов" на Р. Бърнс в превод на Владимир Свинтила (1957), фрагмент.

** От сб. "Сутрин рано", издателство "Христо Г. Данов" – 1983 г.

*** Всичко тук бе още ново, Гребният канал с дължина 1200 м, а и старите хангари за лодки си бяха бараки, сковани от грубо рендосани дъски, нямаше ги още ресторанта и кафенетата наоколо – любимото ни място за каякари и кануисти. Бат Фирлю – един от каякарите, минали по реда си далеч преди нас, заявил на жена си, която го заяла ревниво, като нормална съпруга: защо по всяко свободно време кисне на Гребната база: "С теб, миличка, може и да се разделя, от Гребната не се отказвам!" Бях там, когато същият възпълен едър българин извади удавник от по-дълбокото, точно срещу кейчето на Морския клуб, помня как метнаха преседелия в канала две денонощия удавник върху сламата в каросерията на зелена общинска молотовка. Някогашните гребци нямахме главозамайващите успехи на по-късните поколения в кану-каяка, но сме били силно привързани към всичко тук – от мириса на безир и лак откъм прясно вапцаните брезентови платна на шперплатовите лодки до безкрайните мухабети след тренировка в дълбокия сняг край замръзналото езеро и скупчили се около бумтящия разпален до червено варел в нисичкото тесничко стайче. Снимката тук е от първата ми студентска ваканция, когато долетях от София и с приятеля от детство Тодор Ряпов първата ни работа беше да хукнем към Гребната база. Нали в прясно построената сграда зад гърба ми на снимка сред фотосите в коридора пред спалните помещения висеше и наша фотография в чернобяло, заснета в ранно утро от професионален фотограф, както сме двамата с Ряпов с екипа на Армейския спортен клуб "Ботев", Пловдив, в каяк двойка. Преди да замина за казармата, бяхме най-бързата двойка между петте юношески тима каякари от Пловдив и Асеновград. Подобна фотография висеше, възможно е и още да виси в центъра на Пловдив, най-отпред – над стръмното стълбище надолу към стола на спортистите на ул. "Отец Паисий". Бел.м., tisss.