ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1060.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1060.)

  Предадох сърцето си, да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и това е гонене на вятър. Защото в много мъдрост открих и много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

 13 fev. 2016 

ЗАВРЪЩАНЕ В ДОБРУДЖА 

Някога бях млад, твърде млад,

да прекося, кажи-речи, на един дъх

шест километра разорани ниви

между Гурково и Тригорци,

дето женчето ми бе с двете ни щерки,

щастлив да ги зърна трите отново.

Как стана, че онова моме с щерките ми

отдавна не е тема за разговори,

а мелодията, която си тананиках тогава,

звучи и днес и ме изпълва целия!

О, братко Боб Дилън, пет години

преди мен роден Отвъд океана –

един евреин в онази твоя Америка

на заселниците от Близкия Изток,

като българин реших да ти кажа,

че песните ти, дрезгавият ти глас

ми говорят много-много повече

от всички световни филхармонии,

защото си в сърцето ми още оттам, 

от онази загадъчна дивна пустош 

между селата Гурково и Тригорци,

когато съм се завръщал късно нощем –

един чужденец от бедняшкия Пловдив,

прекосявайки сам разораните ниви,

за да вляза уморен и щастлив

при моите хора в една древна къща

под грозд от звезди над Добруджа.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 sep. 2022

Илюстрации:

- Август 1976. Роди се теленце в Дъбрава*.

- Дек. 2017. Авторът в процес на бръснене.

–––

* След Гурково, някогашното Булгар-кьой, е Тригорци, някогашното Джеферли Юч-орман, а по мекия път и покрай по чудо останал автентичен древен къс много гъста, трънеста възниска гора, през която човек няма как да мине, гора – печална останка от някогашното Лудогорие, заемало почти цялата територия на древна североизточна днес България, на някакви си четири-пет километра, и то само с каруца, можеше да се иде до съседното село Дъбрава – някогашното Меше махле. Снимката с родилото се пред очите ни теленце е от село Дъбрава, където живееше някога с мъжа си (на снимката) Събка – леля й на жена ми, или една от сестрите й на Вица (Виктория), най-голяма между девет сестри и трима братя, родом от несъществуващото днес Брястово, някогашното Тартамуш, българско село, но с изоставено старо турско гробище, край пътя от горния квартал на Балчик за Каварна. Бел.м., tisss.