ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1024.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1024.)

  Това е ясно, онова е ясно –/ тревата никне и дъждът вали.../ Е да, на тебе всичко ти е ясно./ Но мен не ми е ясно. И боли./ Боли. И облак над очите пада./ Преди да кажа "да" или пък "не",/ ти вече се прозяваш от досада,/ презрително присвиваш рамене./ И аз се чувствам стъпкан като стръкче./ Нищожен като пале. Унизен./ Денят ме мъчи. И нощта ме мъчи./ И ти си сам мъчение за мен... – Георги Джагаров (1925-1995)*

  30 uli 2022

РАЗГОВОР С ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

  tisss (1947)**: – Цитат: Престолонаследникът на Саудитска Арабия за Байдън: "Тази измет повече да не стъпва на наша земя". Престолонаследникът на Саудитска Арабия обяви персонални санкции срещу президента на САЩ. "Този човек ми се усмихва в лицето, а зад гърба ми ме обвинява в най-ужасните престъпления. Заклевам се, че никога повече няма да се ръкувам с Байдън и няма да правя бизнес с него. Нещо повече, ще наредя таз измет да не стъпва повече на наша земя”, цитира "Ал Джазира" думите на принца. Безразсъдното поведение на американския лидер не само не му позволи да постигне увеличение на производството на петрол от страните от ОПЕК+, но може да доведе до срив в отношенията между Рияд и Вашингтон.***

  Маргарит Малчев: – А аз те моля да не прекаляваш с русофилията си. Упражнявай я върху себеподобните. Анадън му?****

  tisss:

  Маргарит Малчев:

  tisss: – Цитат от "Симпатизанти на България на Труда и Разума":

  Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните деца дори няма да споменават. Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали: в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родна земя. Сега селата ни пазят само останките и спомени от една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на нещата. За тях трудолюбие, почтеност, състрадание бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи. Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото. Осеяна е с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването, къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете: пусти-запустели, обрасли с трънаци и неизживяно време. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма "до другото лято". Хубаво бе под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш при баба. Небето беше ниско, а душите ни летяха високо. Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време.

  Маргарит Малчев: – Да-а, соцът беше много хубав за необразованите, мързеливите и крадливите. (Ухилено емотиконче, плюс нещо явно според Малчев по темата: "Явор Дачков – наследник на обирджия на мандри".)

  tisss: – И какво? Хич не се радвате на демокрацията, разбирам. А за миналото все едно с Вас сме живели по различен начин.

  Маргарит Малчев: – Напротив, закърмен съм отрано с демокрацията, когато до 1944 година България е била една уважавана, просперираща европейска държава.

  tisss: – "Закърмен съм отрано с демокрацията" ми звучи почти като характеристика на партиен член от ерата на БКП. Нали не смятате, че ще оспорвам мнението Ви!

  Маргарит Малчев: – Специално за промитите мозъци съм написал книга.

  tisss: – Чудесно! (Следва линк към текст от сайт на известна у нас медия.)

  Маргарит Малчев: – ...И какво пише в Дневник?

  tisss: – Пише за такива като Вас праведници.

  Маргарит Малчев: – Праведник е единствено онзи отгоре и другарите, верни на идеите на комунизЪма. (Серия ухилени емотикончета.) 

  tisss: Линк към същия текст "Изтъкнати интелектуалци", писан през май 1999 г. за драмата на моето поколение български граждани, които сме родени след Девети септември 1944 г., след тези трийсет години уж демокрация. Мотото, заето от Притчи Соломонови в Библейския текст гласи: "Мъдрата жена гради дома си, безумната го събаря със собствените си ръце..." https://www.facebook.com/george.c.boyadzhiev/posts/pfbid0FmQytNEgjSYEBcq3BAoa4ZbydgE8M4XfznFuj6gXSkSQwtm18cA6UUuFcEQD9x3zl

  Маргарит Малчев: – Тези притчи горе на Бузлуджа. Освен това две кебапчета и бира. (И пак серия ухилени емотикончета почти като тройка кебапчета.) 

  tisss: – Бързате с оценките, но то си е Ваше право. Опитвам се да Ви разбера и не Ви съдя. Бъдете здрав!

  Маргарит Малчев: – Аз пък ви разбрах и то много бързо. Бъдете и вие здрав.

ОБУВКАРЮ, НЕ ПО-ГОРЕ ОТ ОБУВКИТЕ, МОЛЯ! 

  Мога да посоча – ако още не е станало ясно – и случая с признанието, което сполетя поезията на Никола Й. Вапцаров десетилетие подир разстрела. Макар че рискува живота си пред същата онази Червена химера за световно щастие под дулото на автомата, именно своите някак странно не бързаха да признаят за поет клетия Вапцаров, ами изчакаха знак от най-далечния ъгъл на Европа, откъм честолюбива Испания, която пък го оцени заради испанския му цикъл стихове за Гражданската война там. Ако го нямало този цикъл, дали биха го забелязали? Отговор не ми е нужен. Онези умеят да хранят националното си самочувствие, дори като хвалят човек на изкуството от друга нация. Ценяха го Никола Вапцаров простите българи от допотопни фабрички и канцеларии, рецитираха въодушевени изстраданата му човечна лирика бая далече преди официално поетът антифашист Вапцаров да бъде свише посочен и въведен с тържествена партийна литургия и нимба на праведник в школските читанки и в часовете по литература. След към половин век, когато се завъртя отново Виенското колело на властта и панаирджиите в политиката ни преосмислиха обстоятелствата, и понеже вятърът на промените рязко се пренасочи, хайде пак познавачи и литературни мекерета се разпъргавиха да отрекат поезията на Вапцаров, ей тъй, заради адета на чистак новите демагози от СДС и прочие партии с демократични фирмени табели и чугунено здрав електорат от вечни праведници на поредния партиен клан, деспот, фюрер, командир.

  Генчо Тонев: – Гадняри колкото искаш!

  George C. Boyadzhiev: – Генчо Тонев, най-симпатичното е подобни персони колко силно си вярват. 

POST SCRIPTUM:

  Маргарит Малчев (1951): 

  1. Нали се разбрахме нещо? (18:06 ч.)

  2. Май искаш да те пратя при другите червени боклуци в канала? (19:35)

  3. Извинявай, кой ти дава право да публикуваш публично това, което се пише на лични?

  4. Знаеш ли, че може да има последствия?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 uli 2022

Илюстрации:

- Интелектуалецът от Разград, роден през 1951 г..

- Удушиш ли сам детенцето в себе си, мъртъв си.

–––

* tisss или George C. Boyadzhiev.

** Вж. https://t.me/NewsFrontBulgaria/3 

*** Началните три строфи от стихотворението "Разминаване" на Г. Джагаров.

**** Анадънму - (от тур. anladınmı): Разбра ли? Бел.м., tisss.