вторник, 14 юни 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (002.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (002.)

  

  Летят си шумна, възторжена група прасета в космическа ракета към Луната, шегуват се, кикотят се, радват се на живота; шега ли е, та именно тях човечеството решило да изстреля в мисия, която ще ги увековечи като герои! Обаче внезапно се чува свински квик: "Тревога! Помията свърши". Прасето винаги си остава прасе. – Аноним (1947)* 

 
  22 uni 1994
ЛЕТЯЩИ ПРАСЕТА

Какви ли богатства славеят има

освен сива дрешка от перушина
и песничка проста, звънлива,
край челядта си която излива?
 
Озлобена обаче, се дразни свинята,
с власт и удобства свински богата.
Тя от всичко по много си има доволно
и в кочина златна грухти си охолно.

Светът се гнуси, но и се възхищава,

и свинските работи все й прощава. 
Какво е на птичето светлата песен
пред онзи животец, с грухтене известен!

И гледай как са съмнителни всички

прасета, които се правят на птички. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
  
Plovdiv, edited on 14 uni 2022
___
* От ръкописа за сборника "Порто Фино", който така и не видя бял свят. Посвещава се на наивниците, които гласуваме за политически партии, движения и персони, лишени дори от елементарно домашно възпитание, да не говорим за такава неясна и тъмна за мнозина политици материя като морал. Бел.м., tisss

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...