ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (954.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (954.)

 Любовта не обсебва, не се стреми да притежава, не се гневи, изтърпява всичко – затова е любов, защото е сестра на свободата да си себе си. – Аноним (1947)

  28 oct. 1998 

СЛЕДЛЮБОВ*

Когато нещо си отива,

сърцето лекичко изстива,

но питам се защо тогава

гори ни то като жарава? 

Уж се заричаш: Туй е краят.

И тя ти казва: Да, така е!

И двамата сте уж съгласни,

и значи всичко ви е ясно,

ала защо в нощта

се спомняш сладките неща? 

Нали сега при друг тя ляга,

нали от нея сам избяга,

какво настойчиво те връща

в онази запустяла къща. 

А може би от свободата

нуждаели са се сърцата!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 apr. 2022

Илюстрации:

- Авторът, когато написа този текст.

- Любов без свобода е невъзможна.

–––

* От сб. "Порто Фино" (1999), бел.м., tisss.