събота, 26 март 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (932.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (932.)

  Защо, мислите, се втурва в скотобойната веселият, нехаен до вчера човек и защо да наричам това нещо героизъм, когато го пращат да убива и да умре! – Аноним (1947)*


 14 maj 2000
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО**

Пред гроба на незнайния воин
заставаме смирено с длани по кантовете
и тогава някакви пъстри знамена
изпълзяват от здрача на Историята.
Виждам дядо ми с набучен щик
на дългоцевната манлихера
в лятна куртка на български войник
да охранява някакви пленници
строг, а те – седнали по турски,
боси, са така отчаяно безгрижни
и позират на фотографа отсреща,
който се е надупил зад обектива,
за да излязат образите им живи,
а не мъртвешки оловно сиви.

Виждам 22-годишен моя бъдещ баща
как рови с лопатка окопче в пръстта
нейде на майната си в Централна Европа,
сред каменистата унгарска Пуста – 
млад, в сезона на силните чувства,
когато мъжът, вместо да прави война,
бленува сражения с красива жена.

Накрая себе си виждам как стрелям
и тенекиената мишена все не уцелям,
а куртката на редник яко ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила
да отлетя, оттук да избягам,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите и да се разкрещя:

"Че кое му е тука прекрасното,
да умираш на някакво си бойно поле,
за някой търгаш да стрелям бясно
като подкарано към скотобайната теле?
И какво от тези ненаши войни
можем за България да спечелим,
освен в земята да влезем сами
с участта достойно да сме умрели?"

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 mar. 2022
–––
* Жак Превер (1900-1977) – "Гарнизонен отпуск":
    Сложих си кепето в клетката
    и излязох с птичето върху главата си.
    – Я, виж ти,
    откога не отдаваме чест? – 
    ни запита майорът.
    – Съвсем не. Не отдаваме чест – 
    отвърна му птичето.
    – Е, добре,
    извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
    каза майорът.
    – Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
    отвърна му птичето. (Превод: Иван Бориславов)
** От сб. "Порто Фино" (последно пристанище) от 2000 г. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...