ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (932.)
Защо, мислите, се втурва в скотобойната веселият, нехаен до вчера човек и защо да наричам това нещо героизъм, когато го пращат да убива и да умре! – Аноним (1947)*
14 maj 2000
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО**
Пред гроба на незнайния воин
заставаме смирено с длани по кантовете
и тогава някакви пъстри знамена
изпълзяват от здрача на Историята.
Виждам дядо ми с набучен щик
на дългоцевната манлихера
в лятна куртка на български войник
да охранява някакви пленници
строг, а те – седнали по турски,
боси, са така отчаяно безгрижни
и позират на фотографа отсреща,
който се е надупил зад обектива,
за да излязат образите им живи,
а не мъртвешки оловно сиви.
Виждам 22-годишен моя бъдещ баща
как рови с лопатка окопче в пръстта
нейде на майната си в Централна Европа,
сред каменистата унгарска Пуста –
млад, в сезона на силните чувства,
когато мъжът, вместо да прави война,
бленува сражения с красива жена.
Накрая себе си виждам как стрелям
и тенекиената мишена все не уцелям,
а куртката на редник яко ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила
когато мъжът, вместо да прави война,
бленува сражения с красива жена.
Накрая себе си виждам как стрелям
и тенекиената мишена все не уцелям,
а куртката на редник яко ми стяга,
понеже ми иде да размахам крила
да отлетя, оттук да избягам,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите и да се разкрещя:
"Че кое му е тука прекрасното,
да умираш на някакво си бойно поле,
да даря бойните си отличия и доспехи
на храстите и да се разкрещя:
"Че кое му е тука прекрасното,
да умираш на някакво си бойно поле,
за някой търгаш да стрелям бясно
като подкарано към скотобайната теле?
И какво от тези ненаши войни
можем за България да спечелим,
като подкарано към скотобайната теле?
И какво от тези ненаши войни
можем за България да спечелим,
освен в земята да влезем сами
с участта достойно да сме умрели?"
с участта достойно да сме умрели?"
Plovdiv, edited on 26 mar. 2022
–––
* Жак Превер (1900-1977) – "Гарнизонен отпуск":
Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
– Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? –
ни запита майорът.
– Съвсем не. Не отдаваме чест –
отвърна му птичето.
– Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
каза майорът.
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
отвърна му птичето. (Превод: Иван Бориславов)
** От сб. "Порто Фино" (последно пристанище) от 2000 г. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар