ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (885.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (885.)

  Да обичаш или да си влюбен е като дишането и сърдечния ритъм, като плуването в река – нужно ти е да се отпуснеш, да не правиш планове, защото плановете объркват любовната магия. Където има планове, няма любов. Любовта ли? Ами това е вятър и мъгла, ала какъв разкош е илюзията за хармония с любимия човек! – Аноним (1947) 
 

  29 uni 1991

ОБИЧАМ...

Обичам, бродейки среднощ, да гледам
звездите, паднали тъй ниско
в перчема ветровит на небосвода,
блестящи капчици втвърдена кръв...

И тъй в сумрака на живота,
прониквайки в душата на народа,
сред мрежата от нервни влакънца,
сред зимата на преходност и глад
за истина, сред снопове лъжи,
една източена на връх антена съм.

В каква провинциално кротка вечер
откривам гласовете ви, приятели,
с които никой тук не ме е запознавал!

И сам пред сънната артерия

високо горе, там,
под онзи Млечен път
сред плътно лепнещия студ на Космоса,
усещам – лекичко ме притеснява,
че даже и сами не знаем кои сме,
какво за себе си с любов да сторим. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 08 fev. 2022

Илюстрации:

- С Мимата – когато едва прохождаше.

- С Галя Донкова, хем без предвземки.

___
* От сб. "Кардиф", самиздат 1997 г. в тираж 300 екз. Бел.м., tisss.