ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (868.)
Няма по-разкошен дар от любовта между мъж и жена, но колко горчилка има там на дъното на страстта, която разкъсва сърцето ти на късове и ти иде да сложиш край на живота си, когато внезапно откриеш, че тя те е напуснала. – Аноним (1947)
22 jan. 1992 НИЩО ПОДОБНО
Няма по-разкошен дар от любовта между мъж и жена, но колко горчилка има там на дъното на страстта, която разкъсва сърцето ти на късове и ти иде да сложиш край на живота си, когато внезапно откриеш, че тя те е напуснала. – Аноним (1947)
22 jan. 1992
НИЩО ПОДОБНО
Докато тя казва: Не трябва, не трябва! –
в прегръдките мигом той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото –
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто, хич не му пука
какво ще си кажат другите гости...
А другите гости не са никак прости,
разбират я: всъщност, казва "Не бива",
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово диво безумство.
И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на кротка разпивка,
преди да поемат по свойте пътеки,
и всеки – със своите грижи нелеки,
без да съзира под мрачния свод
нещо подобно в своя скучен живот.
в прегръдките мигом той просто я грабва,
той я хвърля объркана право в леглото
и после се хвърля самичък, защото –
дето се вика, хормонът го чука,
или казано просто, хич не му пука
какво ще си кажат другите гости...
А другите гости не са никак прости,
разбират я: всъщност, казва "Не бива",
отчаяно влюбена и толкоз щастлива,
че вече ще бъде направо кощунство
да спрат това негово диво безумство.
И те се измъкват на пръсти с усмивка
в съседната стая на кротка разпивка,
преди да поемат по свойте пътеки,
и всеки – със своите грижи нелеки,
без да съзира под мрачния свод
нещо подобно в своя скучен живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар