От нея по-суетна не... не знам,
и по-устата може би едва ли –
захвърлила сукмана си голям
и гащи, риза, сутиен, парцали,
по цял ден гола пак ми се търкаля,
наклепана с червило, сенки, руж
и с мигли черни като мрака чер,
понеже явно хич не съм й чужд
помахва ми: Ще дойдеш ли при мен
или да си потърся кавалер?
кротувам си, нагъвам къшей хляб,
естествено, съгласен съм така
да си живеем в този глупав свят,
докато слънчоглед една тава
тя люпи, мляска и оре от яд,
оригва се, смърди, фучи от гняв,
и все пак с нея чувствам се благат.
да ровя пак по кофите с боклук –
желязо, стара вещ, разбит диван,
които тутакси да ги продам,
и тъй да припечеля някой лев.
Така си отминават ден след ден,
любим и прокълнат като напук.
привързан съм и тя ми е любима –
обичаме се, караме се с бяс,
и съм щастлив, че точно нас ни има.
Ще зъзнем двамата и тази зима,
каквито и да сме, сме си любими:
обичаме се, караме с бяс.
Щастлив ще си, ако си като нас.
понеделник, 13 септември 2021 г.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (725.)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (725.)
Ако я любя предано, нима/ ще кажете, че съм без капка ум! – Франсоа Вийон (1431-1463)
14 avg. 2007
БЕДНИ ЛЮБОВНИЦИ
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.) На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1620.) Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1525.) Лицемерието от страна на родния политически "елит" към електората се превърна в такава ...
-
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1634.) tisss: – Докато съквартирантът петокурсник Богдан от Перник любеше евентуалната си бъдеща год...
Няма коментари:
Публикуване на коментар