ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (678.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (678.)

 За щастие, изкуството е колективно усилие на малка избрана общност, която живее в спиритуален свят, опитвайки да интерпретира войните на самотата и плътта. – Алън Гинсбърг (1926-1997)

    31 uli 1966

 КОГАТО ЗАСПЯ

У всеки голям истински мъж

живее малко момченце.

 

Обидят ли ме,

момченцето вдига революция.

Когато съм в добро настроение,

момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,

момченцето лежи болно.

А когато заспя,

то излиза от мен,

ходи по улиците,

сваля звезди от небето

и ги почиства

с крайчеца на ръкава ми.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 uli 2021 

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983). Текст, писан, когато съм бил войник (1965-1967). С десетина подобни неща, писани върху хвърчащи листове от тетрадка, покрай една от войнишките ми служебни командировки бях го отнесъл в редакцията на пловдивския младежки вестник; помня, че поетът Николай Заяков пръв ми обърна внимание на точно този текст. По-късно, студент в София, преживях наяве онова, което бях си представял, пишейки рошавия текст в кабинката на радио-релейната станция Р-401М. Аполон не случайно за древните елини е покровител на изкуствата и на пророческата дарба у човека. По същия начин през онези около две години в ракетния дивизион край Хасково "видях" дворчето с каменния плочник и цветните лехи, и къщата, където живее по същото време моето момиче – бъдещата ми съпруга Ася (1952-2017). Бел.м., tisss.