ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (674.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенютата и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    28 uli 1978

КЛУБ НА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ* 

Не може ни минута да мълчи

и все извръща поглед недоволен,

той някога фелдфебел бил по чин,

по навик смята правдата за своя. 

Но аз мълчах. Мълчах... а там,

край масата седяха още двама –

сред трима врагове бях сам

пред чаша, и горчива, и голяма. 

Когато после влязох зъл и лош

в сърцето си – провинция на Пловдив,

аз чувах как в притихналата нощ

гърмят от ярост мраморните плочи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 uli 2021

Илюстрации:

- 1980 г. Моят кът в младежкия вестник;

- 1997 г. Петър Кошутански (най-вляво).

–––

* Текстът е от сб. "Сутрин рано" (1983), писан е по повод действителен случай от юли 1978 г. Бъбривецът е тогавашният окръжен кореспондент на вестник "Стършел" Слави Славов, баща на поета Недялко Славов. Подпийнал, опитваше се да се заяде с мен – били сме безпомощно, кекаво поколение, всичко наготово ни било дадено, жените ни водели за носа. "Защитавай се, защо мълчиш?" – взе да говори високо. Седяхме край единствената маса отвън, на площадката току пред входната врата към Клуба на културните дейци, известното култово в онова време кафене "Кристал", където се събираха на мухабет местните художници, вестникари, писатели и поети, но и бачкатори. Бях поседнал при тези трима колкото за една цигара време. Другите двама бяха тогавашните ми колеги от вестник "Комсомолска искра" зам.-главният редактор Георги Петров (1944) и извънщатният сътрудник Илия Зайков (1944-2011). Гошо Петров ми беше казал веднъж на всеослушание: "Ти си синоним на грешки", а Илийката Зайков от селото Брестник ме беше нарекъл "малко фашистче", та щях да го пребия, както се беше изтегнал във фотьойла в стаята на главния редактор Петър Кошутански (1941). Бел.м., tisss.