ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (628.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (628.)

  Ще научиш твърде много, изследваш ли незначителното в дълбочина. – Одисеас Елитис (1911-1996)

  07 maj 1981 

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мене – теч и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите – сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното... На дъното...
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 16 uni 2021

–––

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, през 1984 г. Текстът има биографичен мотив: писан е след като ме уволниха от младежкия вестник "Комсомолска искра" заради критична статия от май 1981 г. и вестниците разпространиха вестта за гибелта на съветската подводница "Курск" на дъното на Балтийско море, доколкото си спомням. Бил съм в положението на тази съветска подводница в чужди териториални води, обкръжен от хора, които дотогава ми бяха уж приятели и колеги по перо, но следяха отстрани какво се случва с мен, без някой да направи дори плах опит да ме защити. Бел.м., tisss.