ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

 Не знам по-непретенциозно, по-скромно на вид, но и по-жизнено нещо на този свят от тревата на моята родна България. Колкото и странно, всички ние дължим живота си на нея. – Аноним (1947)

  25.01.2012. 

ХЛОРОФИЛ

Боли ли я косената трева,
нима очакваш нещо да ти каже!
Вдигни очи, виж тази синева
в зеленината как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес
пренася тя товара ни човешки.
Да съди който ще, но – и злочест,
ще ти прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил,
лице заровил и в калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й до края.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 20 apr. 2021