ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (518.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (518.)

    Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете. –Анаис Нин (1903-1977)

  21.11.1991. 

РОГАТА

Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта.
Те не знаят защо са си нужни,
но греши, който мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя Аполон.
Той си има своето Разочарование
и това е изворът на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как,
ах! когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне онази безкрайна верига
от въздишки и думи като взети от книга.

Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко, за всичко тя иска да му разкаже,
от което пък той се чувства по-важен
и въобще, мъничко поласкан.

Да, но когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и в слушалката, задъхана, съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите печални обърнал,
пита Господ с поглед посърнал:

– О, Боже!
Какво става с нея?
Какво става с мене?
Какви са тези проблеми по никое време!?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
а пък аз от моето момиче си имам нужда.
Но моето момиче с някакъв тип ми изневерява,
и значи, онези двамата там какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел
и света да гледам свирепо,
и да грача сам в здрача,
и да казвам, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от тази измяна.

* * *

И авторът, като вижда така разклонени
рогата му, Боже! – ей такива големи,
се пита: ще издържи ли мъжът и докога
на онзи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 23 mar. 2021

Илюстрация:

Ан Хатауей (1982) напомня момичето, в което бях влюбен

POST SCRIPTUM

  – Ама че любовни терзания! Вярно, не знаеш какво искаш.

  – Пропуснала си да забележиш кога е писан текстът. Преди време на приятел, който беше изправен пред същия проблем, важен за мъж, себе си уважаващ, а не отрепка, дадох акъл да не се измъчва, защото където наистина е Любов, всичко останало е на заден план. Нормално е мъж да се изправи някой ден пред този проблем, да търси отговор.

  – Знам кога си го писал. Сетих се за после, когато всичко е станало така, както ти си искал, и нищо не си направил, за да се изпълни докрай мечтата ти.

  – 21 ноември всяка година за мен е особена дата. Тогава за пръв път се сблъсках с проблема. Момичето настояваше веднага да се разведе и да се оженим, а и дъщерите ми ме обвиняваха, че не съм го сторил. Защото я харесваха.

  – Още ми е чудно защо.

  – Бях вече щастливо разведен, наглед не би трябвало да имам проблем. Но реших, и това съм настоявал през всичките години, когато сме се срещали с нея – че не бива да си разваля семейството. След като откри подходящия, по нейна преценка, мъж, тя се разведе и половин година по-късно се омъжи повторно. При срещите ни по нейно желание, след като вече пак се беше омъжила, а аз – наранен, странях от нея, все пак не пропускаше да ме обвини, че съм се правил на вегетарианец, когато е предлагала да се съберем като съпруг и съпруга. Двайсет години разлика са си двайсет години, а тя бе прекалено хубава и проч.: навсякъде, където сме сядали да пием кафе, правеше впечатление на околните, че цялата грееше. А моят стил на живот е монашески – едва ли би й харесало да живее с монах, който предпочита да седи сам вкъщи и там да си драще неговите нещица, докато на нея й се шеташе по света, така както, виждам, и теб ти е присъщо. В известния роман "Богат, беден" на Ъруин Шоу има образ, подобен на подобен тип мъжкари. Човекът по цели дни е в студиото да си пише романите, докато влюбената в него съпруга ходи по танци с веселата си компания. И не казвам, че съм бил прав. Истината за мен е, че никога не съм се виждал като човек, който би станал повод (не причина) семейството да се разтури заради нещо дотолкова неуправляемо, каквото е любовта. Знам и че зад гърба ми сред познатите и близките си създаваше легенди за мен, май толкова бе влюбена! Приятелките й ме гледаха с респект, говоря за две-три от най-близките й приятелки. Доста време, след като вече се разделихме, получавах послания, че съм й помогнал да премине през един от трудните периоди в живота. Може би защото и ти си 100% процента жена, едва ли ще ме разбереш; ама те харесвам точно затова. Мъжете и жените сме различни – в това различие е тръпката. Да, момичето винаги е право, но истинският мъж не би се възползвал от слабостта й 

  Пловдив, 16 февруари 2020 година