ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (488.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН  ПЛОВДИВЧАНИН (488.)

  ...Връзката им продължи шест месеца. След това вече беше много опасно, защото и други хора разбраха за тях. М. напусна училището. След още един месец се разбра, че заминал за Германия. Без да потърси П. повече. Приятелката ми разказа, че изпитвал огромна вина... Но знам, че и до днес тя има чувства към него и го обича, макар да не се видяха никога повече. – Из форум за любовта между учител и ученичка*

  01.12.1972.

ВЛЮБЕНА В ТЕБ

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драще: "Мили мой, не знам
защо сърцето ми така се свило!"

Подобно орна нива – черната дъска,
а думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка... И не мога

да чуя в тази класна стая своя глас,

но, с гръб към Нели, целият усещам:
в компанията й май излишният съм аз
и колко са безумни тайните ни срещи.

Шестица или двойка... Притеснен
дочувам – вън Животът рий с копита
и русото момиче срещу мен
в урока ми червилото си вплита.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 fev. 2021

–––

* Вж. https://www.kaldata.com/forums/topic/11977-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%83-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BBe%D0%B7%D0%BD%D0%B8/ 

По подобен повод колегата математик Петър Кирилов, който тогава бе петдесетинагодишен мъж, на мен, 24-годишния нов даскал по български, само преди месеци напуснал София и студентския живот, ми се бе оплакал: "Бе, седнала на първия чин и ме гледа с тия нейни сини комбали (облещени очи), като жена ме гледа, бе, Бояджиев, мама му стара, та обърквам формулите". Бел.м., tisss.