tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (840.)

неделя, 26 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (840.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (840.)

Не зная от какъв зор, но по място на действие текста винаги го свързвам с двора на някогашния ОК на ДКМС в Пловдив с артистичните високи и стройни дървета. Винаги, когато съм ходил там, бъкаше от амбициозни парвенюта, или тъпи натегачи, както ги наричахме в приятелската ми компания от бачкатори и най-обикновени млади момци като мен (например двамата братя Слонски, които ми бяха съседи и заради телесната им форма им бяха дали този прякор: Митко караше ГАЗ-54 към Авторемонтния завод в Пловдив, по-малкият Васко поддържаше парната инсталация в сградата на местния Висш институт по хранително-вкусова промишленост (ВИХВП)... Стотици кариеристи изхвърчаха от това гнездо на натегачи, а хубавите момичета и момци някак се губеха, подтиснати и с такава една нелепа идиотска усмивка, като да е нарисувана на картон. – Аноним (1947)

26 oct. 1978

КРЪВ*

Мъжът в сражение отива

и не се завръща той,

съдбата му немилостива

щом каже: Ще загине в бой.

И дълго там лежи войникът

под житото и под пръстта,

по цели нощи, чувам, вика

и се препира със Смъртта.

Навярно в други битки влиза

или пък кости го болят,

ала защо на мойта риза

днес кървави петна кървят?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 dec. 2021

___

* От сб. "Сутрин рано" (1983), тираж 1100 екз., изд. "Христо Г. Данов" - Пловдив, който тираж се изчерпа от книжарниците на Пловдив за по-малко от седмица, че и в Хасково бе изчерпан, и се явих единствен без куп мои книжлета за любителите на автограф в залата към хасковското кино "Клокотница", когато там се откри ежегодният Преглед на младата смяна автори "Южна пролет" (в случая през април 1984 г.)