ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (816.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (816.)

  И се оттеглям днес от свойто вчера,/ един глупак, преплувал сам живота,/ без шум, без капка лицемерие,/ тих дезертьор от бойната си рота. – Аноним (1947)

  16 noe. 2007

НА ПЕРОНА

Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на Запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълтат
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се – няколко връстници по перона,
и Пловдивската, боядисана във охра тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива неугледни, изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа?

Животът е това, дотук май поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 dec. 2021.