ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (813.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (813.)

  Всичко, което съм като характер, дължа на нейната строга, стипчива майчина обич; не ме похвали ни веднъж за каквото и да било, а зад гърба ми оставила у роднините представа, която чувах подир смъртта й: "За теб Надка град градеше, Жоре, и калта под ноктите си за теб бе готова да изтръгне". – Аноним (1947)

  29 noe. 1984

ПРОПИСА МАЙКА МИ ВНЕЗАПНО СТИХОВЕ

Прописа майка ми внезапно стихове,
баща ми щом без време се спомина –
таквиз сантиментални, неподстригани,
от смях да се разплачеш, от наивност:

за ручея притихнал във тръстиките,
за щъркела самотен на комина,
за госта непоканен, който питал я
съпругът й далеч ли е заминал…

Увлечен по "тръбачи на епохата",
по самозванци с вид на философи,
едва подир смъртта й сетих воплите
у мен над вехтичките й пантофи.

На листчета хвърчащи, развълнувана,
във самотата си изплаквала покрусата
в кристали сол болезнено сбогуване
с една Любов, не станала изкуство. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 noe. 2021

- Пловдив 1983,, когато издъхна баща ми.

- Майка ми, година по-късно край Марица.