ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (807.)Ще се обърна предварително с молба към читателя: нека да не ме обвинява, ако не изложа изчерпателно едно по едно всичките им дела, а ги посъкратя: защото не пиша историческо съчинение, а животопис, и защото не непременно в най-великите дела се разкрива добродетелта или порочна нечия натура. В нещо дребно, в незначителна уж фраза или шегичка човешкият характер често се проявява далече по-ясно, отколкото в кърваво сражение, в сблъсъка между огромни армии и обсади. Както живописците, например, улавят характера по чертите на лицето, по израза на очите, без да обръщат внимание върху останалите части на тялото, така и на мене трябва да ми се позволи да наблюдавам по-скоро изявите на душата, та чрез тях да пресъздам живота, а пък военните подвизи оставя на други автори. – Плутарх, из животописа на Александър Македонски
07 uli 2004
КНИГАТА (2.)
Печатарят-поет-кмет-общественик и пр. Тодор Чонов от село Рогош ми разправи как бизнесът работи баш по американски в случая с познат нему бизнесмен – собственик на бензиностанция. Пуснал за продан бензина на доста занижена цена, като разчитал да му нарасне клиентелата, обаче се получил обратният ефект: клиентите престанали да зареждат от бензиностанцията му, понеже решили: щом продава евтино, менте ще да е, шашма някаква, нещо нередно при дизела и при бензина. По тази логика, която и съседът Митко Йовчев, и колеги от учителите ми внушаваха, пък и с Тодор-Чоновото настояване, че цената за вложения труд и материали от моя страна е над 25 (двайсет и пет) лв. реално за всеки екземпляр, пред фиксираната в редакторското каре цифра 9,90 лв. добавих единица, та стана "престижното" 19,90 лв. за екземпляр от книгата.
"Не всеки да може да си я купи! – акъл ми дава Чонов. – Щом книгата ти е добра, и цената трябва да й съответства; така ще събуди интерес у клиента". Припомних си за картина, на която пловдивският живописец Пламен Желязков (1947), авер от детските ми години, определил цена 270 щатски долара, и въпреки че галеристката му горещо го увещавала, не смъкнал нито цент. Младо семейство платило за картината му след три месеца опити Пламен да смъкне цената... Настоявали да се видят с художника; и при срещата дамата рекла: "Ограничихме си битовите разходи, само да си позволим да купим картината. Сега сме убедени, че щом не бяхте склонен да намалите цената й, значи заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да имаме вашата картина!" Баш по американски. Когато мога да ти смъкна и кожата, защо да не изкяря от мерака ти! Че се и гордее търговецът му с търговец, за когото всичко тук се свежда до пари, или както се изцепил легендарен чикагски гангстер, Което не се купува с пари, купува се с много пари! Всичко си има цена, тъй че не става дума само за някаква си картина.
02.07.2004.
Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци за отливките са готови, отпечатани на моя принтер, а паусите* от тях са у Тодор Чонов. Предстои да се правят плаки от паусите, а това, според Чонов, щяло да стане в Пазарджик, където имало устройство за автоматично сканиране. "Ще гледам до 20 юли книгата вече да е готова". Надвечер с печатаря се отбихме у Емил** и побъбрихме в Емиловата светая светих, в мазенцето, където Емил си е устроил кът за писане, от пода до ниския таван замлян с книги. Емил спомена, че и той се навива на свои разноски да си поръча при Чонов сборник разкази. Според печатаря-поет, общественик, зарзаватчия, екс-кмет на Стария град и твърде уважавана личност в родния ми Пловдив, за 150 екземпляра 45-грамовата вестникарска хартия ще да струва "към двеста лева"; ако била финландска офсетова хартия от 60 или 70 г/кв.м, за която настоявах, цената за този брой листове щяла да е 500 лв. "Моят кяр – въси ми се – е 260 лева от книгата ти. То никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш! А в Интернет има таблици за цената на работата, която ти върша; направи справка, да се убедиш каква отстъпка ти правя..." Само за изваждане на плаките в Пазарджик били нужни 100 лв., които естествено той ги нямал в момента. Дебелината при гръбчето на корицата бяхме се уговорили да е 25 mm; снощи, докато киснем в мазето на Емил, печатарят-зарзаватчия отсече: "А бе, 20-23 mm ще е"; което – вече проумявам, идва от разликата в грамажа и обема на хартията. По-тънки ще са листовете от онова, което вече уговорих с него.*** Работата излезе афиф: книгата ще сивее, няма да е с онзи празничен вид, както въодушевен си бях мечтал. Но какво да се прави, такъв е животът! "Сурав" – както казва фатмакът от вица за казармата.
Оставих си журналистическата карта за СБЖ**** при Георги Найденов, плюс 12 лв. за членския внос. Тези дни Денчо Владимиров някой си, като ходел при управата на СБЖ в София, щял да уреди възстановяването на членството ми в СБЖ. И това беше възелче за развързване преди появата на книгата ми за продан. Като ме тупа ухилен по гърба, Найденов (1945) пред Денчо ей тъй се изрази: "Ще гарантирам за Жоро, че е бил инкриминиран от онази власт, няма проблем да му подновят членството в СБЖ". Думата "инкриминиран", ми направи силно впечатление, видя ми се представителна, та се и бая замислих: Наистина ли комунистите са ме инкриминирали и да не потърся връзка с проф. Михаил Неделчев (1942) да ме включи в онзи Списък на дисидентите, да не се пиша нещо от типа на Активен борец срещу комунизма и прочие. Все кяр ще има в тази далавера, без майтап!*****
Седемнайсет лева са ми дълговете за месеца: 10 лв. от съседа Митко Йовчев, 20 – от училищната касиерка изкрънкани, и 40 – от съседката: 73-годишната Стела Данева. Не съм си платил обаче за тока, водата и домашния телефон от миналия месец. Бях у Чонови в селото Рогош, когато Вера, по-голямата от двете ми дъщери, ми звънна по джиесемчето: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с Много добър, но ме е яд, защото според мен заслужавах шестица". Рекох й: Браво, тати! Ей тъй делово си общуваме с щерките само при изключителен повод за радост; инак, за болести или тревоги си мълчим, крием. Голям ден ми е днес. Приключих си работата по текста; оттук-насетне всичко по отпечатването и свезката зависи от зарзаватчията.
04.07.2004.
За цената на "Ламски". И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от първоначалната ми идея, че това е книга за обеднелия българин. Че кой ли ще я купи при висока цена! Сто и петдесет екземпляра мижав тираж може да означава само две неща: 1) Или авторът-издател финансово не е могъл да си позволи повече (каквато е истината); 2) Или книгата е предназначена изключително за ценители-библиофили, да бих могъл да си позволя този каприз: луксозно цветно издание с гланцирани твърди корици. Боже мой, кои ли ще са в опоскана България библиофилите с пари? Ето кои!
1. Продажните лицемерни депутати в Народното събрание на Република България.
2. Банкери, заможни бизнесмени, политици, реститути, адвокати – тарикати от сой.
3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече за книга на неизвестен, изпълзял из дълбините от посредственост провинциален натрапник.
4. Юпита, млади нахъсани проспериращи българи, като трийсетинагодишния Ангел, Митко-Йовчевият син, чиято месечна заплата в чужда фирма била от 3500 лв. нагоре.
Захванах да обмислям рекламна стратегия. Да речем, страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите – чрез депутат от партия "Новото време" или НДСВ; да сключа договор за ползване част от билбордове на Кривицки за реклама по големите пловдивски булеварди, входа и изхода от града; ежегодният панаир на книгата; афиш с образа на 11-годишния Ламски и предизвикателен надпис на английски с иронично внушение за разхвалваните по света изсмукани из пръстите чудеса на Хари Потър, по които чудеса луднаха и мои колеги, с текст: "I like Lamsky!", демек, "Вие пощръкляхте по Хари Потър, а аз си падам по Ламски!" Иде ми наум как всеки от 150-те екземпляра на книгата може да носи уникална сигнатура и знак, успея ли да си осъществя бляна за библиофилско издание с над сто и двайсетте весели графики от книгата. Помечтах и за други неща, като да речем, превод на руски, немски, френски, испански, китайски, джигитайски, и непременно на енглиш ланглиш – езика на господарите на света. Дали който отстрани наблюдава, не е повече вътре в нещата, че книгата ми е обречена?!
Реших, че редно е да си изясня: при евентуално допечатване, като осигуря хартия и мастила, колко ще ми струва, при допълнителен тираж 150 екз., екземпляр от книгата. Занимаваше ме и немаловажният въпрос кои би могли да са коментатори на книгата! Отлично знам, че си имаме у нас цяло хергеле лит.критици, които, за потрошен някой лев, и мазния лит.буламач ще обявят за Книга на годината, та и Книга на столетието.
05.07.2004.
Видях се с колегата Ангел Грънчаров (1959), пихме по бира в кръчмето "Синия кос" покрай разбития път за с. Ягодово, попитах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е изобщо, какви пари ще ми струва и на кого още ще ми се наложи нещо да плащам. Носех в джоба три листа формат А4 с отпечатъци, макулатура, извадена на печатарската машина в Рогош от книгата, Грънчаров пожела да му дам записа на дискетата с рисунките за кориците и текста, който бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел. Всяка седмица, на два или три дни рекламна илюстрация в Internet би могла да се обновява и така да привлича постоянен интерес с откъс от общо 120-те весели епизода на книгата. Мина ми през ум да предложа на бедстващи даскали да ми продават книгата срещу 25% комисионна: пет лева за всеки пласиран екземпляр от книгата да оставят за себе си, както процедират и търговските фирми за козметика. И така ще избягна неудобството да вървя като селски глашатай самичък пред себе си и книга, която е може би най-готина част от последните ми петдесет години в живота.
И куп още смахнати идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ, за да си записвам поредната щура идея как книгата ми да стигне до моя читател. Тези идеи набъбнаха до трийсет и три на брой, когато изведнъж осъзнах, че една успешно реализирана на пазара при Търговците в Храма книга може да те изстреля като автор или търговец висо-о-око в красивия Космос, но е в състояние, и то твърде вероятно за нашите условия тук, в България, да те загроби, да те превърне от величав автор в мизерен, хленчещ амбулантен нещастник, събирач на пластмаса от контейнерите за боклук. За няколко подобни трагикомедии чувам, една от които: с пловдивския автор на разкази Янко Стефов (1941). Заложил си клетият Янко апартамента срещу заем от банката на някой ловък печен Хампарцумян, за да си издаде книгата, а после търсил кому да продаде евтинджос дома си в пловдивския жк Тракия, докато не го изритали в чест на банката-кредитор чрез съдия-изпълнител от дома барабар с г-жа Стефова.
Някога – като нахакани и бойки филибелийски хлапаци имахме такъв лаф за будала, абсолютен ахмак, наивник и отявлен балък: "Драго ми е, аз съм овчарчето Калитко!"
Следва
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар