ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (803.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (803.) 

  Година след година според много подробен план слуги на Биг Брадър унищожават отечеството, българинът стана персона нон грата в бащиния си дом. – Аноним (1947)

  20 dec. 1980 

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА*

У съседа ми отруден
на гости е дошла Смъртта
и върху тъжната врата
залепна Черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
раздрънкана кола и бледа
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
тя си поплака от сърце
и пак с разстроено лице
оттам замина към завода.

Животът пак ще плисне лудо,
съседът няма да е с нас;
но как ли да забравя аз
онази черна пеперуда!

Унил, без порив за победа,
да свиеш тъжно знамена! –
повтарям си. – Та той нима
приживе сам не се погреба?** 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 noe. 2021

Илюстрации:

- Бедняшка сергия край Централна жп-гара.

- Ритуал в пловдивското общинско гробище.

–––

* От сборника "Сутрин рано" на издателство "Христо Г. Данов" от 1983 г. в тираж 1100 екз. – https://knizhen-pazar.net/products/books/2427884-sutrin-rano

** По действителен случай. Съседът Васил Новев в трийсетата си година два месеца агонизираше в етажа над нас и жена му Славейка от Кърджали слизаше у дома, изоставила съпруг и трите им дребни дечица, да си поплаче на воля в кухничката при жена ми Ася. Веселяк беше Васко и май всички от входа го харесваха заради веселия му нрав и гръцките песни, а нощем с омачкан милиционер – мрачен пенджуек в униформа, с моторетка вършееха около Пловдив по микроязовири и частни водоеми да бракониерстват едри шарани. Два месеца чувахме Васко как стене, а жена му скришом ходеше да си шие траурна рокля за погребението му. Когато изнесоха трупа долу, пред входа на блока, положиха в ковчега чистак ново тесте карти за белот и аудиокасетка с любимата му гръцка музика. А пък знойна съседка от най-горните етажи, като си скубеше косите истерично изплака: "Васко-о, на кого ни оставяш, Васко?!" И клюкарките даже бършеха насълзените си очи. Бел.м., tisss.