ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (795.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (795.) 

  Склонността да предателствува е заложена в човешката ни греховна природа от малодушието, което винаги следва победителя, за да го обслужи. – Аноним (1947)

ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

 8 oct.1998

  Внучката ми Невена навършва днес четири години. Още се питам какво общо имам с това своенравно момиченце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, не ми харесва, че твърде отрано се е научила да се налага над "онези" баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната опака госпожица засега са бая объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май че усещаме – доколкото разбирам от нейното кокетство, притворство и скрит интерес, че от застиналите ни отношения след време може и да избуи нещо силно, ясно очертано. Е, няма начин, повтарям си, няма начин, нали е и моя кръв, и от моето семе! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от потомствената моя генетична памет и характер... Бр-р-р!

     09.10.1998. 

  Има дни, когато всичко, което дотук съм писал, ми се вижда безсмислено и суетно. Никаква съпротива. Няма ни възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата, и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а вид овче щастие, което емен-емен да ме залее. Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!

  В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта", том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, съзирам бездна: по ръба на пропаст сякаш съм вървял и ето, че иде Спасителят в ръжта... от известната метафора на Джеръм Селинджър (1919-2010), заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс (1759-1796). Хей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцеляло, да не пърхаше твоят ангел небесен над главицата ти рошава! Защо си на този свят? Не са ли напразни усилията ти да подредиш хаоса от личните си твърде пристрастни спомени, впечатления! И как се смирява самонадеяната поза в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-е, да речем, преди хиляда години... нещо рязко и значително си сторил. Пак сладки лъжи!

  Да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, такъв е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят: "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на разума, се доказват чрез скепсис. За най-основни неща (по отношение на ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори и да бъдат взети под внимание. Убежденията са затвори. Свободата от всевъзможни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст, като основа и власт на битието, още по-ясно, по-деспотично отколкото е тя самата, ангажира целия му интелект на служба (за делото)... Много се постига само по пътя на убеждението. Голямата страст има нужда да използва убеждението, но тя не му се подчинява, тя умее да е суверенна. Обратно – необходимостта ни от вяра по отношение на безусловното "да" или "не" е нужна на слабостта... "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим човек, който не може да поставя цел... "Вярващият" не принадлежи на себе си, той може да бъде само средство... нуждае се от някого, когото да го ползва. Неговият инстинкт оказва особена чест на морала на самоотрицанието. Всяка вяра е вид самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да разсъждава кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение биха станали причина за неизбежната му гибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика превръща убедените човеци във фанатици – Савонарола, Мартин Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон са антиподи на силния, станал свободен дух, макар великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, да действа върху мнозинството... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)

  Ще дойде време – пише Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – криза, подобна на която е нямало още на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко онова, в което са вярвали, очаквали и смятали за свещено... Тогава цялото понятие политика ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички тези устройства на властта в старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има голяма политика.

  Авторханов отбелязва след цитата: "Без Ницше няма как да разберем философията на сталинистите". И тъй изяснява, че сталинизмът и фашизмът са духовни рожби на една и съща философия – за свръхчовека, който свръхчовек бил имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте божи заповеди. Питам се по този повод: А къде съм аз, най-обикновеният българин, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превъплъщения на Злото? Човечеството се накланя полека-лека към американизма, т.е. към консумативния инстинкт. Като опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, тъй че да виждаме внимателно подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да дирим щастие не в качеството на личността, а в количеството знаци, свидетелстващи за могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у всекиго от нас, ни сочи традицията като временен заслон от яростно връхлитащите вълни на бездуховност: секс-мания, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, битови насилия, унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите, замърсяване на флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози...

  Злото е навред около нас; в нас, обаче, е богът, т.е. собствената наша съвест. Но на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! И кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя, непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни отпраща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана пошлост.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 noe. 2021

Илюстрации:

- Лу Саломе (1861-1937)* и Фридрих Ницше (1844-1900).

- Бойко Борисов (1959) и Урсула фон дер Лайен (1958)**. 

–––

* Лу Андреас-Саломе е родена в Русия  и е първата жена психоаналитик в света – ученичка на Зигмунд Фройд и негова сътрудничка при създаването на психоанализата. Интелектуалните й интереси я водят до приятелство с кръг от влиятелни личности, сред които Ницше, Вагнер и Райнер Мария Рилке (1875-1926) – голямата й любов в живота. Освен поетеса, Лу Саломе е авторка на 24 новели, пиеси, есета. Ницше не е от впечатлителните персони, но нейният "Химн на живота" го трогва толкова дълбоко, че той го причислява към музиката. 

** Урсула Гертруд фон дер Лайен е германски политик, първата жена министър на отбраната на Германия. От 1 дек. 2019 г. заема длъжност като първата жена председател на Европейската комисия. Бел.м., tisss.