ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (772.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (772.)

  Отначало ти е чоглаво, непривично тъжно, питаш се: Ама наистина ли това точно на мен се случи? После свикваш, че мястото до теб е пусто, човекът си отишъл, няма го, а го сънуваш. Докато накрая проглеждаш: че той отдавна си бил отишъл, аз къде съм бил/а, да не забележа? Не си мисли, че раздялата става изведнъж. – Аноним (1947)

  24 uli 1998

СЛЕДЛЮБОВ* 

Когато нещо си отива,
сърцето лекичко изстива,
но питам ви, защо тогава,
то пари ни като жарава?
 
Уж казваш си: Това е краят;
и тя ти казва: Да, така е!
 И двамата сте уж съгласни,
и всичко значи ви е ясно,
но защо тогаз в нощта 
си спомняш сладките неща?
 
Нали при друг сега тя ляга,
нали от нея сам избяга,
какво неясно пак те връща
в онази запустяла къща?

А може би от свободата

нуждаели са се сърцата! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 oct. 2021

–––
* От сб. "Порто Фино" (Последно пристанище), неизд. 1999. Бел.м., tisss.