ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (758.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (758.)

  Детството ни беше бедно, но беше пълно с уют, мечтаех си нощем кога най-сетне и аз ще порасна. Е, пораснах, и сега съм сирийско хлапе, което морето е изхвърлило на пустия плаж. – Аноним (1947)

   13 jan. 2007 

ПЛАЧ ПО ДЕТСТВОТО 

Всичко тази сряда ми ходи наопаки
и часовникът сякаш обратно върти,
огледалото с купища весели образи
се хвърли на пода, на парчета лежи.

С палтенце кърпено лута се вятърът,
всичко тук странно с мен се държи,
даже обувките вън пред вратата ми
току-виж си отишли с наранени пети.

Каквото докосна, мигом разпада се,
и Пловдив замяза на лунен пейзаж –
пясъчен остров, крясък на гларуси,
мъртво хлапенце на пустия плаж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 oct. 2021