ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (754.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (754.)

  Под натиск резултатът е според материала: едни се смаляват, други израстват. – Аноним (1947)

  4 noe. 1971 

КОСЕНАТА ТРЕВА 

Боли ли я косената трева?
Нима я чухме някога да плаче?
А колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат!

Минава нощ, минават ден и два –
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева,
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче
и казвам си: Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи!*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 oct. 2021

___
* Тези дванайсет реда са отговор на разни неблагополучия, меко казано, мои и на семейството ми, след като жена ми Ася в усилие да намери редовна работа в родния ми град Пловдив съвсем се беше отчаяла. Живеехме бедно и в непрекъснати притеснения, но живеехме, макар и не безопасно, та жена ми се трови на два пъти. Поетът Михаил Берберов на именния си ден през далечната 1979 г. пожела да му посветя дванайсетке реда, а Ася (1952-2017) ми се сърдеше, защото – както настояваше, и не без основание: "То си е баш на нас посветено". Видя белия свят този текст едва чрез сборника "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.