ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (742.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (742.)

  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст

 28 dec. 2010

СБОГОМ, СБОГОМ!

Сън ли било е или е начало

утрото, дето с теб ни дели!

Виждам, тръгваш цялата в бяло,

толкова бяло, че чак ме боли.

Може сърцето само да се лъже,

нощен ловец е сърцето, нали?

Може би затова мен ми е тъжно,

цял живот сякаш дъжд ще вали.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 sep. 2021