ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (739.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (739.)

  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст

 27 uli 2005 

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (2.)

  Сънувах сексуална история с момиче и тъкмо, и едва посягам да я запиша заради лепнещата печал, която ми напомня в каква зависимост бях изпаднал преди години от някогашната ми съпруга. Същото същество, обслужващо се от мъжете, та заради това изкушаващо ме да го покоря духом. В съня си преследван от щури амбиции се превърнах в жертва на хитрата ловджийка. Тези ловуващи хищници сред жените ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е предизвикателство. Оплитат го в мрежите си като насекомо тези симпатични ловки паячета. Но любовната страст не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство, както е след препиване, когато разумът вече не те възпира, и уравновесеният уж мъж почва да се държи като пале, лакомо, търсещо да сучи. Не бих си позволил да преследвам момичето-самка. 

Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.
Почакай, не плаши я – сама ще долети

съм писал в текста "Жена" преди доста години. Сексуалното привличане от нелюбов е сражение между два типа воля – женската и мъжката. Самката залага разни капани и препятствия, да се увери, че самецът заслужава да легне да го допусне до себе си, да го приеме за водач и едва тогава да му се подчини. Но това подчинение е изискващо; когато мъжът престане вече да носи новота, да създава онова бурно неспокойствие у нея, и това именно е великата тръпка на любовта, тя го изоставя и обръща към някой друг* очи. Женската изневяра е наказание за мъжката ни леност, духовна инертност и безкрило еднообразие у партньора-съпруг или любовник.

  Та от снощния сън се измъкнах като беглец от вражески плен; и сега хем ми е тъжно, че потурчих**, че унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах: екзотично съчетание от две оспорващи се настроения! Ето повод да включа и цикъла от дузина газели*** от по шест двустишия всяка, по същата тема за "Порто Фино". Тъй личният живот насочва и чрез сънища как да си пишем книгите.

   * * *
  Вчера по обяд, когато вече тръгвах за училищно дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви си там документи и да ги отбележа във входящия дневник), гледам, събрали се съседите от жилищния блок, а под козирката на съседния вход "В" лежи подпрян капакът на ковчег. На 59 години си отишъл Ванчо Локото, един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и домашна ракия пред тава с нарязана от съпругите им салатка в късните летни вечери. И ме жегва: какво у тези мъже ме дразни. Бях ги кръстил "Компанията на осъдените на смърт", защото като че ли си нямат повече мечти – отдадени на леност, духом се предали, отпуснали се, та и жените май вече не ги изкушават освен като обект на циничните вицове и лакърдии за знойни невести. Покрай тях, а и въпреки тях, жените им раждали и раждат дечурлига, отглеждат ги, възпитават ги, облицоват с уют семейното гнездо, а мъжете блъскат ли, блъскат картите белот.

  28 uli 2005 

  Току-що по телефона от готината секретарка на местния лидер на "Подкрепа" чувам, че някой си Филип (не запомних фамилията му), от управата на синдиката бил рекъл: "Приятел ми е Тодор Чонов; не, не вярвам да има такова нещо, Чонов е изключително етичен". Натъртил на "изключително етичен". Ега си! Ако казаното е вярно, ще да съм в сериозна грешка. Като се погледнах през очите на въпросния Филип, реших: ами че да, за трепане съм, щом съсипвам имиджа на хубавия човек, поета от селото Рогош.

  – Търся го Тодор Чонов непрекъснато тия дни на всички телефони, които си ми дал (говори ми на "ти", леле), но не го открих. Сигурен ли си, че този номер не е фалшив?

  – Сигурен съм.

  – Добре де! – чувам гласеца на хубавичката Вили. – Приятелят му Филип обеща да му предаде на тоя Чонов да дойде да говорят с шефа. Даде ми и още един телефонен номер, че да го потърся, ама и чрез този номер не успях да се свържа. Ако успееш да откриеш Тодор Чонов, обади ми се аз да говоря с него!

  Питам я що не са възложили на юристите в синдиката да задвижат нещата, защо тя трябва да гони по петите вятъра, да гони Михаля, и тя рече:

  – Началникът желае първо да се види с Тодор Чонов, да разговарят тук; и е сигурен, че работите с книгата ти ще се оправят. Не губи кураж, щом шефът се е заел...

  А Филип категорично изключвал вероятността рогошкия му приятел да е постъпвал неетично и шефът на областната управа на "Подкрепа" уж се вслушал в мнението му; така виждам нещата около отпечатването на ръкописа ми в този момент. Е, юристите на синдиката "Подкрепа" буквално са затрупани от дела и съдебни преписки, но да не се притеснявам – успокоява ме секретарката, отпускарският период не важи за тях, и завършва така приятелски, че ми се разтуптя сърцето като на млад елен пред кошута:

  – В едно съдебно дело можеш да разчиташ, "Подкрепа" не си изоставя хората!

  – Да – отвръщам, – в заявлението ми до вашата "Подкрепа" на половин страничка съм написал какво предлагам. А че никой не бил отговарял на онзи телефон, едва ли е вярно, понеже печатницата на Чонови е в двора на селската му къща в Рогош и там винаги има хора: майка му, двамата му сина, жена му Карамфила. Самия Тошко са го виждали да се запива из пловдивски кръчми и по сбирки на обичайните пловдивски писатели и поети: празненства, помени, чествания, нови книги издадени.

  Брей, мисля си, че този тип – цял Джин гиби, Демонът на Империята се явява, както писал дядо Вазов: "покаже се, скрий се без знак и без след"...**** Щом толкова могъщ синдикат в онези години, като "Подкрепа", не може да се справи с простичката задача дори да го открие, какво да сторя с моите посредствени усилия на простосмъртен! 

  ПОСЛЕСЛОВ 

  Така зарязах мечтата да си видя издаден в книга ръкописа "Ламски", независимо че предварително платих разходите по издаването му, вкл. хонорара на печатаря, около три години оказал се по политическа линия – като член на Радикал-демократическата партия на Михаил Неделчев, Александър Йорданов и г-жа проф. Елка Константинова, Временно изпълняващ длъжността кмет на Стария Пловдив. Не, не съжалявам, че се отказах. Както рече и добрият ми съсед, роденият четвърт век преди мен – духовният аристократ и бохем Чичо Кирил, съименник и връстник на баща ми: "Всички там горе са навързани като свински черва един с друг, бягай от тези хора и не се обръщай, ако искаш да си запазиш достойнството! Имало ги е във всички епохи, и пак ще ги има".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 sep. 2021

Илюстрации:

- 1980. С баща ми пред Бачковския манастир.

- 2010. С приятели в любимото наше кафене.

___
* Реших да не ползвам граматически правилното, но тромаво съчетание "към някого другиго".
** Дотам в генетичния код на разговорния български език е любовта към турското, че с "потурчвам" метафорично бележим съсипване. Потурчил ще рече: вече не е мое и вината е у мен, не в турчина.
*** Римувани и ритмувани, музикално звучащи двустишия.
**** Вазов, из "Епопея на забравените. Левски", пасаж като за случая:
"Той беше невидим, фантом или сянка,
озове се в черква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет",
тук употребен в ироничен план. Бел.м., tisss.