ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (731.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (731.)

  Изпий горчивата чаша докрай и отмини с полученото познание. – Аноним (1947)

   1 maj 2006

СЪЛЗА

Тук, в мизерния и древен Пловдив,
който изобщо не може да бъде звезда,
едва успях да се вредя да се родя.

Няма град, който повече да ненавиждам,
дето повече да съм бил лъган, обиждан,
по-злостно да са ме тикали във калта
заради най-пловдивската родна черта –
да бъде смачкано всичко, което лети,
пуска листенца и покълва с мечти.

Тук, в тази касапница и скотобойна,
мина и моето детство нестройно
в ръката с комат хляб и бучка сирене,
с онзи познат възглас подире ми:
"От теб, сине, стока няма да стане!" –
с който ме кълнеше милата ми майчица,
а понякога – и двамата със баща ми.

Обидено до смърт, хлапето у мен
още живее с онзи рефрен
и се питам: Тогава защо
наричам това място "родно гнездо",
този мъж и жена какви са ми на мене
и пред гроба им защо заставам смирено
в тракийската пръст като гвоздей забит,

толкоз по-горд, колкото повече бит, 

и защо когато вдигат на България флага, 

усещам в очите си пареща влага

и сред множеството от бедни и унижени 

и аз мълвя: Родино, ти рай си за мене!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 sept. 2021

Илюстрации:

- Януари 1988 г., в Банкя с Мария Комитова.

- Януари 1953 г., пред избата на улица Ниш.

–––

* От сб. "Порто Фино" (1999, неизд.), бел.м., tisss.