ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (727.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (727.)

  Старите къщи са като изоставени момичета; още си стоят там, обвити в гирлянди от храсти и спомени за едно минало, което безвъзратно си е отишло. – Аноним (1947)

  3 uni 2015

РАЗКОШНАТА СТАРА СГРАДА*

По стъпалата й днес никой се не качва,

като любовница, обречена на самота,

за нея няма вече горко кой да плаче –

любимите мъже са си отишли от света.

Ехтели някога тук смях и дръзка врява,

тълпели се контета – офицери, господа,

 с файтон пристигали, и както подобава –

със дарове, лорнет и карамфил в ръка.

Ех, Минало, тъй лесно забравимо,

не помнят даже името любимо,

вратите – хлопнати са, вече няма

по-ясен знак, че всичко е измама.

Тук някога били май Портите на Рая,

просмукани са тухлите с въздишки,

ала едва ли някой иска да узнае

тавана с рокли, писъмца и мишки.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 sep. 2021

–––

* Излапахме по три току-що свалени от скарата кебапчета с чаша ледена бира в евтиното кръчме срещу пловдивската централна жп-гара. Бяхме четирима: Кирчо Соколов (1935), Митко Йовчев (1945), Николай В. – професионален войник (1977), и аз, дето не обичам бира. Мръднах наоколо и попадам на разкошна силно занемарена сграда, която заснех с моята "моторола". Бел.м., tisss.