ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (713.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (713.) 

   Колкото и хубаво да изпълниш ролята на героинята си, накрая се прибираш вкъщи при себе си. – Джулия Робъртс (1967) 

  20 mart 2011

РЪЖЕНАТА НИВА

Кой тичал в ръжената нива нощес под пълната луна
и при своя мил отивал, привързал с панделка душа,
ала косите си разпуснал – ветрецът с тях да поиграй
и кой със начервени устни оттук е минал? Кой го знай!

Докато сън дълбок сме спали в очакване на Любовта,
докато нежно сме мечтали, край нас притичала е Тя –
с коси златисти или черни, разпуснати или на кок,
с очи учудено вечерни и дъх на сладък гроздов сок.

След нея като шлейф на рокля нощта разтваряла се там
със усета на мъдра сова подир мишле от смут и свян,
не знаела защо самичка притичва в нощния покой
и всъщност тя ли го обича, а и обича ли я той,

дали не е хитрец измамник, обзет от мъжки бесове,
дали любима нейде няма, която "мила" да зове,
и Боже мой, какво тогава ще трябва да се обясни –
не вярвате ли, че такава е всъщност Любовта, уви?

Неопитно женче, съседка, кралица в зрелия си чар
или бъбривата кокетка – съпруга на приятел стар,
коя от вас би устояла, когато в ненадеен час
открие, че е пожелала плътта й някого от нас!

Да казвам повече не бива и се налага тук да спра,
открих във ръжената нива една единствена следа
и стори ми се, че момиче е минало нощес оттук
и някой много я обича, и някой е по нея луд;

какво помежду тях се случва, не ми е работа, уви,
животът и така е скучен, животът някак не върви,
уж слава и пари си имаш, дом, вещи и какво ли не,
докато Ръжената нива случайно не те призове

и не откриеш най-случайно, че даже и не си живял,
живял си някак си на сляпо с успехи уж, но и в печал.
Къде е Ръжената нива? – остава да попитам аз,
 и първо мене да питам: отлитна ли, Любовен бяс!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 2 sep. 2021