ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (711.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (711.) 

  ...Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, като че ли познавате всичките дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. В тази мъничка цев е скрита много музика, прекрасен глас, а не можете да я принудите насила да проговори. Хиляди дяволи! Мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен. – Уилям Шекспир (1564-1616)

  5 avg. 2007

ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО

– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
сред гроздове звезди?

– Така е, мила, но на лято,
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.

– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?

– Не ще усетя, но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.

– При мен е тесничко и шумно,
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там.

– Така е, но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.

– Какво предлагаш да направя,
нима съм луда да зарежа
граденото дотук!

– Но аз обичам те такава
очарователна и свежа,
по теб съм луд.

– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че – забрави!

– Ужасно е, че ще ми липсваш,
без теб навярно сам ще страдам,
целувай ме и си върви.

Така си бъбреха в сеното
онези двама и защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене,
не ме усетиха в ръжта.

Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и тази нощ.

С мъжа й пихме цяла вечер,
бедата си той ми разказа
и ромът му не беше лош.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 avg. 2021