ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (668.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (668.)  

  Съществува идеален свят на лъжата, където всичко е истина. – Станислав Йежи Лец (1909-1966)

  23 dec. 1993

СЪСЕДЪТ, МОЯТ ПРИЯТЕЛ

На Петко, по-малкия от братята Слонски*

Гола рамка и стъкло.
Зад стъклото – стол и маса.
Тук каквото е било
вижда се отвънка ясно.

Десет чифта – прани днес,
мъжки шарени чорапи
под ръждивия навес
ме посрещат: Здрасти!

Зее входната врата,
а стопанинът го няма.
Ще си дойде вечерта.
Ще поседне. Ще запее.

Ще удари с груба длан
в ярост дървената маса.
И фалшивият му глас
махалата ще оглася.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 uli 2021

–––

* В махалата около черквата "Свети Георги" в пловдивския район Мараша ги наричаха Семейство Слонски заради твърде едрите им мускулести тела, тежки жестове, походка. Двамата братя с баща си Стария Слон ходеха на тяхна наследствена нива из кърищата край Пловдив с разбрицано ИЖ - 350 кубика, впрягаха да оре стария мотоциклет, приспособен да тегли плуг, изработен от Петко, който бе техник по парните котли и инсталации, докато брат му Тошо караше ЗиЛ, ама не "джуган", а по-малкия модел съветски камиони, към един от някогашните многолюдни силно печеливши пловдивски комбинати, които лъже-демокрацията по заповед Отвъд океана и чрез местни тарикати съсипа и разпродаде поточните му линии в чужбина. Бел. м., tisss.