ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (659.)
ПЛОВДИВЧАНИН (659.)
Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността, но той само я показва, не я притежава. – Уилям Шекспир (1564-1616)
17 uli 2008
ЗАРАЗНО ЗЛО
Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва с дъх на роза,
с каишка от блестящо чер брокат,
изпъстрен с нишчици от злато,
и нощем кара ме да се сънувам,
че бродя плах по твоето тяло,
по твоите коси, тъй разпилени
в сърцето ми, та и не мога
да си поема дъх, да не усещам
дори насън как жажда ме изгаря,
макар да плувам в океан от страсти,
посети от разпътните жени?
Че туй, което и не заслужавам –
гнева ти, думите противни,
предметите, запратени по мене:
строшени чаши, мръсните чинии
и тенджери с поломени капаци,
и твоите разкошни девет фусти,
сандалите ти с токове високи,
и деветте атлазени корсета,
червилото, грима и шнолите от злато,
зла, опърничава, ужасно гневна!
Нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва с дъх на роза,
с каишка от блестящо чер брокат,
изпъстрен с нишчици от злато,
и нощем кара ме да се сънувам,
че бродя плах по твоето тяло,
по твоите коси, тъй разпилени
в сърцето ми, та и не мога
да си поема дъх, да не усещам
дори насън как жажда ме изгаря,
макар да плувам в океан от страсти,
посети от разпътните жени?
Че туй, което и не заслужавам –
гнева ти, думите противни,
предметите, запратени по мене:
строшени чаши, мръсните чинии
и тенджери с поломени капаци,
и твоите разкошни девет фусти,
сандалите ти с токове високи,
и деветте атлазени корсета,
червилото, грима и шнолите от злато,
че и с мъже случайни да флиртуваш,
приемам като Божи дар, преглъщам
подобно грешник – нафората в черква,
и силно унизен, съм тъй щастлив,
тъй весел, празничен и пак шептя,
тържествено шептя: Здравей, Живот!
Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна;
нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва, е Любов?
приемам като Божи дар, преглъщам
подобно грешник – нафората в черква,
и силно унизен, съм тъй щастлив,
тъй весел, празничен и пак шептя,
тържествено шептя: Здравей, Живот!
Кажи, защо си толкова проклета,
зла, опърничава, ужасно гневна;
нима не разпозна, че туй, което
към тебе ме привързва, е Любов?
Plovdiv, edited on 17 uli 2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар