ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (633.)Най-съкровеното се вижда само със сърцето, най-същественото е невидимо... – Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944)
ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)
08.10.1998.
Внучката Невена навършва днес четири годинки. Още се питам какво общо имам с това своенравно момиченце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, но не ми никак харесва, че отрано се е научила да се налага над онези баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната госпожица засега са объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май усещаме, доколкото разбирам нейното мило кокетство, притворство и скрит интерес, че от застиналите ни отношения след време може и да избуи нещо силно и ясно очертано. Няма начин – повтарям си, няма начин, нали е моя кръв, мое семе! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от потомствената моя памет... Бр-р-р!
09.10.1998.
09.10.1998.
Има дни, когато всичко, което дотук съм писал, ми се струва безсмислено и суетно. Никаква съпротива... Няма ни възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а вид овче щастие, което емен-емен и да ме залее... Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!
В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта" том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, откривам бездна – по крайчеца на страховита пропаст сякаш съм вървял, ала ето, че се явява Спасителят в ръжта от метафора на Джеръм Селинджър, заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс. Ей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцелял дотук, ако не пърхаше твоят ангел небесен над кратуната ти рошава? Защо си на белия свят! И не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?
В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта" том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, откривам бездна – по крайчеца на страховита пропаст сякаш съм вървял, ала ето, че се явява Спасителят в ръжта от метафора на Джеръм Селинджър, заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс. Ей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцелял дотук, ако не пърхаше твоят ангел небесен над кратуната ти рошава? Защо си на белия свят! И не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?
И как се смиряват самонадеяните ни пози в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-ех, да речем, преди хиляда години... нещичко рязко и значително и ти си сторил. Пак сладки лъжи!
За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, това е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят – "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на ума, се доказват чрез скепсис. За основни неща (отношение към ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори да бъдат вземани под внимание. Убежденията са затвор. (...) Свободата от всевъзможни и разни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст, основа и власт на битието, още по-ясно и деспотично отколкото е самата, взема целия му интелект в служба (на делото). (...)
Далече се стига само по пътя на убеждението. Великата страст има нужда да ползва убеждението, но тя не му се подчинява, тя умее да е суверенна. Обратно – нуждата от вяра към безусловното да или не е необходимост на слабостта. "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим, който не може да поставя цел. "Вярващият" не принадлежи на себе си, може да бъде само средство, нуждае се от някой, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особена почест към морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение би станали причина за незабавната му погибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици – Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон са антиподи на силния, станал свободен дух – макар великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, да въздейства върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)
"Ще дойде ден – твърди Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – кризата, подобна на каквато е нямало на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко, в което досега са вярвали, очаквали са и смятали за свещено. Тогава понятието "политика" ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички механизми на власт в старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има Голяма политика."
За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, това е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят – "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на ума, се доказват чрез скепсис. За основни неща (отношение към ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори да бъдат вземани под внимание. Убежденията са затвор. (...) Свободата от всевъзможни и разни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст, основа и власт на битието, още по-ясно и деспотично отколкото е самата, взема целия му интелект в служба (на делото). (...)
Далече се стига само по пътя на убеждението. Великата страст има нужда да ползва убеждението, но тя не му се подчинява, тя умее да е суверенна. Обратно – нуждата от вяра към безусловното да или не е необходимост на слабостта. "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим, който не може да поставя цел. "Вярващият" не принадлежи на себе си, може да бъде само средство, нуждае се от някой, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особена почест към морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение би станали причина за незабавната му погибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици – Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон са антиподи на силния, станал свободен дух – макар великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, да въздейства върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)
"Ще дойде ден – твърди Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – кризата, подобна на каквато е нямало на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко, в което досега са вярвали, очаквали са и смятали за свещено. Тогава понятието "политика" ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички механизми на власт в старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има Голяма политика."
Авторханов пише след цитата: "Без Ницше няма как да бъде разбрана философията на сталинистите". И така изяснява, че сталинизмът и фашизмът са духовни рожби на една философия: за свръхчовека, който имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте Божи заповеди..
Питам се: А къде съм аз, българинът, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превращения на Доброто в Зло. Човечеството се накланя към американизма, т.е. към консуматорския инстинкт. Както опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме само предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да търсим щастие не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у нас, сочи традицията като временен заслон от яростно връхлитащите вълни на бездуховност: секс-мании, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, издевателства над милионни множества от човешки същества чрез проектирана в тайните лаборатории пандемия, масови насилия, все по-унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите и отравяне на реките и океаните на планетата, издевателства над флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози, разпръсквани чрез военна транспортна авиация целенасочено, планомерно, злонамерено...
Злото е навсякъде около нас; в нас обаче е богът, т.е. собствената ни съвест. И на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя, непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни запраща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана безумна пошлост.
Питам се: А къде съм аз, българинът, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превращения на Доброто в Зло. Човечеството се накланя към американизма, т.е. към консуматорския инстинкт. Както опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме само предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да търсим щастие не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у нас, сочи традицията като временен заслон от яростно връхлитащите вълни на бездуховност: секс-мании, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, издевателства над милионни множества от човешки същества чрез проектирана в тайните лаборатории пандемия, масови насилия, все по-унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите и отравяне на реките и океаните на планетата, издевателства над флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози, разпръсквани чрез военна транспортна авиация целенасочено, планомерно, злонамерено...
Злото е навсякъде около нас; в нас обаче е богът, т.е. собствената ни съвест. И на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя, непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни запраща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана безумна пошлост.
Следва
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 24 uni 2021
–––
* Илюстрации: Горе: Лу Саломе (1861-1937) и Ницше (1844-1900), вж. https://dama.bg/article/lu-salome-muzata-na-nitsshe-rilke-i-frojd/9486/; долу: "Носете си новите маски, момчета!" (по стих на Стефан Цанев, 1936). Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар