ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (536.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (536.)  

  Умирал съм твърде много пъти, мислейки и чакайки, чакайки в една стая, загледан в един напукан таван, в очакване на телефона, писмо, почукване, звук, подивявайки отвътре, докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове... – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  01.07.2012. 

ДЕН ДО ПЛАДНЕ

Като пеперуда синя
щях в косите ти да кацна;
ах, това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
в мен случайно да се влюбиш;
над зелената морава
хвъркат пъстри пеперуди –

всяка кацне, па отпие
със целувките нектара,
а това е поправимо
само в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си Нежното момиче,
дето с куклите играе
и цветята най обича;

а цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после съхнат, стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
как сме всички заменими.
Ала аз пък не обичам
загубите предвидими.

Чакала си да ти кацна?
Хайде просто отмини ме.
Да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, edited by 5 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.