ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (525.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (525.)

  ...О хора, що след нас сте се родили,/ не ни нападайте със думи зли./ Ако към нас добро сте проявили,/ над вас самите Бог ще се смили!

  Висим шестима, виждате нали?/ Плътта на всекиго била е драга,/ но ето я – вони и се разлага,/ и всяка кост на пепел се руши./ Ала не ни оплювайте веднага./ Молете се за нашите души! – Франсоа Вийон (~1431-1474), из "Балада на обесените"

  26.03.2009. 

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма.
Молете се за нашите души!

Животът е и кратък, и чудесен,

но и човек ужасно да греши,

с дъртак учтив да си е много лесно.

Моли се и за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,

а с времето гневът ни се сниши;

затуй докато гледат ти очите,

моли се и за нашите души!

Ветрецът докато косите роши

и плътска страст забраните руши,

нещата, значи, хич не са ти лоши –

моли се и за нашите души!

Успехи, почести… суетна радост

щом мярата човешка надвиши,

помни, че няма вечно да сте млади –

моли се и за нашите души!

На възгорделия се за награда

Съдбата кокалите ще троши,

та нам прости за всяка злост и гадост –

моли се и за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят

и червей глозга черепа плешив,

а младостта едва ли се повтаря –

моли се и за нашите души!

И ние бяхме влюбени и славни,

на наше място кой ли не греши,

грехът кого ли тук не изкушава,

затуй и участта ни е такава –

моли се и за нашите души!

Какъвто и да си, е маловажно:
кой си – подире друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
моли се и за нашите души!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 27 mar. 2021